Ин-Ян, Любов и Живот.

"Ин" не може без "Ян"!

Любовта не може без Живота!

Живото не може без Любовта!

Човекът не може и без тях!

                                         Тодор Миков

Ин-Ян,  Любов и Живот. 

Любовта е толкова необятна, колкото необятна е Вселената, но има ЕДНА АБСОЛЮТНА ЛЮБОВ, НАРЕЧЕНА БОГ и всичко останало за Любовта си остава в 4-те измерения на земния разум. Любовта се изразява по хиляди начини, но ако човек се постарае да я обедини в едно цяло, непременно стига до Бог, тоест до БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ! Във всички случай я възприемаме като музика в сърцето си, като симфония, която въплъщава в себе си живота на Вселената и човек за да обича, трябва да бъде сензитивен т.е. чувствителен към към цялата тази симфония, сътворено от Бога. Когато човек е увлечен, привързан, пристрастен или е обсебен с човешкото си чувство на влюбване към любимия човек, го поставя на най-високият пиедестал в живота си, като първостепенен план и всичко останало остава зад себе си. "Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки."/Петър Дънов/. Когато си влюбен усещаш, че сърцето ти вече не е чувствително и че любовта не е обвързване, а състояние на съществуване. Така, че Любовта, също е една от причините за Смисълът на Живота за неговото продължение във Времето. Любовта е вечна, както и живота е вечен, защото те са съществували и при ние да сме се родили и ще съществува и след нас! Може ли да има Любов без Живот или Живот без Любов - естествено не, защото и двете са като Ин и Ян - взаимно се противопоставят, привличат, преливат едно в друго и така ще си останат завинаги във Вечността. Любовта олицетворява Живота и Живота олицетворява Любовта - те са като въздуха, слънцето и водата без който Вселената нямаше да съществува. Любовта е като розата /както и всички земни цветя/, еднакво дават своя аромат на добрите и на лошите хора. Цветята и децата в своята същност не могат да правят нищо друго освен да обичат света, който ги заобикаля. Някъде бях чел или слушал: "Розата в своята същност не може да прави друго, освен да обича всичко. Възможно ли е за лампа да каже – „аз ще дам светлината си на добрите хора в тази стая и ще я задържа от лошите”. Възможно ли е за едно дърво да каже – „аз ще дам своята сянка на добрите хора, които седят под мен, но ще я задържа от лошите”. Не може. И поетът казва – дървото ще даде сянката си дори на човека, който го сече и ако е благоуханно дърво, ще остави аромата си върху брадвата. Какво достойнство е за вас, ако поздравявате само тези, които ви поздравяват и ако обичате само тези, които ви обичат? Вие трябва да сте всеобичащи по подобие на Небесния си баща, който е всеобичащ, за да направи своя син отново да блести над доброто и злото по равно и над светците и грешниците еднакво.” Това е Любовта! Това е Живота! Това са Ин и Ян! И никой не може да съществува без тях!

                                                                            Тодор Миков

Ин-Дао-Ян ЗА МОЯ ПРИЯТЕЛ.

ПРИЯТЕЛ!

Това звучи

прекрасно!

      Тодор Миков

РАЗГОВОР С БОГА

/23-ти разговор/

Ин-Дао-Ян ЗА МОЯ ПРИЯТЕЛ

-А има ли все още нерешени въпроси или мисли около твоя приятел?

-Естествено, че има! - отговорих Му аз.

-И какви са те? - попита ме загрижено Той.

-Въпросите му са ясни, но мислите му са сложни ...

-Започни от там, от където смяташ за най-удачно! - насърчи ме той и се настани по-удобно на дивана до мен в очакване ...

-Да! Трудно ми е от къде да започна? Първото нещо, което ме успокоява е, че той е на път да излезе от тъмната сянка на "Ин" и да се насочи към светлината на "Ян"! Той ясно осъзнава причините на раздорите с близките си и те са в основата на мамонизма, които е завладял сърцата им, поради кризата и безпаричието. Той ми каза: "Аз отдавна се излекувах /в личен план/ от мамонизма и се радвам на това, което имам и притежавам, но най-голямото ми богатство са: съпругата, децата и внучетата! Всички те са различни по характер /като петте пръста на ръката ми/, но еднакво ги обичам и еднакво ме боли за тях /така, както ще ме боли, който и пръст да си отрежа/. Лошото е, че не всеки от тях може да се излекува от заболяването на мамонизма /Мамон - Бога на парите/, който доведе до разруха на много семейства по света, безработица, социален стрес, грабежи, убийства и несигурност в живота. Съпругата ми е на път да осъзнае грешката си /за което съм й благодарен/, дъщеря ми - отчасти, поради факта, че бившият й съпруг, умело манипулира децата в своя полза, защото го мързи да работи и се мисли за някаква световна знаменитост, като изпитва срам и отвращение от работата на обикновените хора. Така той я задушава с класическият си мързел и негативизъм, като не й дава възможност да излезе от непрогледния мрак на тъмнината "Ин". Единственото й спасение е: да се изолира от него, но трудното е в това, че децата трябва да обичат баща си, а той да спре да ги манипулира срещу майка си и да не използва нейния труд. Той абдикира напълно от бащинските си задължения и се отдаде на бохемски живот и неговият мамонизъм е цел номер едно със цената на всякакви средства и възможности. Затънал е в борчове и финансови задължения към банки и приятели и към синът ми - на когото дължи огромна сума, завършваща с три нули. В интерес на истината: "Не е виновен този, който яде баницата, а този който му я дава!" /българска народна поговорка/. И му се възхищавам на този сладък тарикат: Как е успял замъгли съзнанието на синът ми, така че: той продължава да го обожава, а мен да ме мрази, за това, че се опитвам да му отворя очите. Получава се така, че и двамата са се опълчили срещу мен и в момента са повлияли и на дъщеря ми, която също е срещу мен. Наистина се прекланям пред този този сладък тарикат и ловък интригант. Възхищавам се на изкуството му на влияние и манипулация. Независимо от злините, който  той ние направил - му се възхищавам, защото всеки не може да бъде като него!"

-Позитивното мислене на покойният ти баща, с което ти си насърчил твоя приятел да мисли по същия начин, не те е напуснало?

-Да! Боже! Аз никога няма да се откажа от позитивното си мислене, чрез което ме е възпитал моя татко-вълшебник, но съм сигурен, че децата на моя приятел, рано или късно - ще осъзнаят грешките си и грешното си убеждение срещу него и тяхното осъзнаване ще им помогне да излязат от тъмната сянка на "Ин" и да се насочат към светлината на "Ян" т.е. да намерят пътя /Дао/ към сърцето на баща си.

-А бившия му зет? - загрижи се Той ...

-Според неговите думи: Той е безнадежден случай и ако нещо се промени в него ЩЯЛО БЪДЕ ИСТИНСКО ЧУДО!

-Какво би пожелал на твоя приятел? - попита ме Той.

-Желая му от все сърце да се въоръжи с необходимото търпение и  се моля, децата му, да осъзнаят грешките си и с любов да излязат от тъмния "Ин".

-А на бившият му зет?

-Ако няма сили и воля да излезе от сковалият го "Ин" и от капана на Мамон - нека да пощади децата и внуците на моя приятел, като спре да ги манипулира и интриганства. Неговата съдба си е в неговите ръце, но каквото и да предприеме - да го направи за свое добро и да не вреди на другите! Ако го направи НАИСТИНА ЩЕ БЪДЕ ЧУДО!  Моят приятел е прав, че единственият начин е, децата му да се осъзнаят и каквото и да е тяхното решение - той щял го уважи! "Кой каквото, сам си го направи и Бог не може да му помогне"! /също българска поговорка/.

-Успя да Ме разсмееш! - засмя се Той.

-Така е и аз съм доволен, че с моята и с Твоята помощ, сме помогнали донякъде на моя приятел да се вземе в ръце, да се мобилизира и да се насочи по верния Дао /път/, който му предстой да пропътува от тъмната сянка на "ИН" в която е попаднал и да се насочи към светлината на "Ян" в живота си. Първата стъпка вече е направена - той вече е със стабилна психика и уверено гледа към бъдещето си. За мен и за Теб - това е най-важното. От тук нататък макар и бавно той ще продължи напред с ясното съзнание, че УСПЕХЪТ МУ ЩЕ ЗАВИСИ ИЗЦЯЛО ОТ САМИЯ НЕГО! Аз го познавам отлично и съм по-вече от сигурен, че той ще успее! Аз вярвам в него и в силната му воля да преодолее този стрес в живота си. 

-Разбира се, че няма да го изоставим! - подкрепи ме Той - И продължавай да си неотклонно да своя приятел, които заслужава своето щастие, което трябва сам да си го изгради! До скоро виждане! - изчезна Той ...

-До скоро ... - отговорих Му аз и излизайки от медитацията, си пожелах - моя приятел да се въоръжи с още сили и търпение, за да преодолее стреса и уверено да тръгне по пътя на щастието си! Пожелавам му го от все сърце! А вие приятели, какво бихте допълнили към моето пожелание за моя приятел? Вече имате адреса:  todor.mikov46@gmail.com

Обичам Ви!

                                                                              Тодор Миков

"Ин-Ян" БЛАГОРОДНАТА ЛЪЖА

Приятел в нужда

се познава!

           Народна мъдрост 

Благородната лъжа

е БОЖЕСТВЕННА!

           Тодор Миков

РАЗГОВОР С БОГА

/22-ри разговор/

"Ин-Ян" БЛАГОРОДНАТА ЛЪЖА

Искам да говоря за добрата лъжа, която наричам: БЛАГОРОДНАТА ЛЪЖА!

-Интересно! - усмихна се Той и в очите Му заблещукаха звездички с мека светлина и се настани удобно до мен.

-Като пример искам да споделя разговорът на моят приятел за неговата внучка ...

-Интересно! - лицето Му засия, като слънце 

-Да! Един ден, той се свързал по телефона със съпругата си и след кратък разговор, тя му дала да разговаря с внучката си, която плачела по телефона: "Дядо! Обичам те много! Кога ще си дойдеш? Чуваш ли ме дядо! Искам те! ЧАКАМ ТЕ ДА СИ ДОЙДЕШ ДЯДО!"- двамата плакали по телефона. Разговорът им бил много трогателен и се сетил за позитивното мислене /за което го бях посъветвал/ и решил да използва благородната лъжа с която успял да я успокой и да й вдъхне някаква надежда:"Слушай ме внимателно, мило слънчице на дядо! В момента правя ремонт в къщи и когато свърша - ВЕДНАГА ЩЕ СЕ ВЪРНА ПРИ ТЕБ! Разбра ли ме  малка принцеса? Дядо ти ще се върне при теб! Усмихни се и спри да плачеш! Чуваш ли ме, миличка? ДЯДО МНОГО ТЕ ОБИЧА И ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ПРИ ТЕБ!-Да! Дядо! Вече няма да плача! Много те обичам! Чакам те дядо! Много, ама много много много те обичам! Дядо ...- чувах я как ридаеше и не бях на себе си ..." А после? Какво стана? - попитах то аз -"Аз също много много много те обичам, слънчице! Искам да знаеш, че аз винаги ще съм до теб - даже и в сънищата ти, когато спиш" - отговори ми той. А внучката? - "Тя се успокой и остана с надеждата, че аз ще се върна. Много ме боли за нея и се наложи да я излъжа!"- Добре си направил, защото твоята лъжа е благородна и така си успял да съхраниш детската психика в крехкото й сърчице! - насърчих го аз - Жалко, че заради глупостта на големите хора, страдат децата им - прегърнах го аз и го оставих да си поплаче върху рамото ми. Той ридаеше като дете и се чувстваше безпомощен. Сега, когато пиша тези редове, сълзите ми не спират и болката на приятелят ми - се превърна в моя болка.- "И СЕГА АЗ ПРАВЯ РЕМОНТ В ДОМА НА МОЯТА ДУША ЧРЕЗ МОЯТА ЧОВЕШКА ВРЪЗКА С ТЕБ ПРИЯТЕЛЮ, ЗАЩОТО САМО ТИ СИ В СЪСТОЯНИЕ ДА МИ ПОМОГНЕШ!" - Бог също е с теб, приятелю и Той никога няма да ни изостави! Ясно осъзнавам, че нейното малко сърчице не може да побере голямата омраза на майка й към нейния дядо и абсурдността на човешкото безумие в глупостта на големите хора! ИСТИНАТА Е В ТОВА, ЧЕ ТЯ Е ЖЕРТВА ИМЕННО НА ТОВА БЕЗУМИЕ И ГЛУПОСТ! ТИ ВЕЧЕ СИ НАПРАВИЛ СВОЯ РЕМОНТ В ДОМА НА СВОЯТА ДУША! Сега е ред за ремонт в дома на душата на твоята дъщеря и осъзнаване на грешките си. Защото: ЧОВЕШКО Е ДА СЕ ГРЕШИ, но е престъпление, ако тези грешки не се осъзнават и се отстъпва място на ината! Инатът, също е една грандиозна илюзия, присъща на високомерните хора, които ги превръща в глупаци и жалки смешници. Към такива хора, приятелю се обръщай с любов и им подавай ръка, за да им помогнеш да се осъзнаят, с ясното съзнание, че: САМО ТЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА СИ ПОМОГНАТ И ТО СЪЗНАТЕЛНО! За сега, мога само с любов да те подкрепя, НО КРАЙНОТО РЕШЕНИЕ СИ Е ИЗЦЯЛО В ТЕХНИТЕ РЪЦЕ! Техния ремонт в дома на тяхната Душа, зависи само от тях самите! В случая ВСИЧКО ЗАВИСИ САМО ОТ ТЯХ, а не от теб! Ти си направил всичко и според твоите възможности. Ти си човек за уважение и аз се гордея, че имам такъв приятел.

-Да! Ремонтът в домът на душа на твоя приятел е отлично завършен! - подкрепи ме Той - Свободата с която разполагат неговите близки е в техни ръце и от тях зависи съдбата на неговата невръстна внучка и нейното възпитание. Ти си направил всичко на което си бил способен за твоя приятел. Дали ремонта в души им ще бъде успешен или не, ЗАВИСИ САМО ОТ ТЯХ! Спри да се притесняваш и бъди сигурен, че твоя приятел ще бъде щастлив, дори и да не живее с близките си, защото знаеш, че ВРЕМЕТО ЛЕКУВА! Тя ще порасне и ще го потърси. Така, че ти като негов приятел си длъжен винаги да си до него и да го подкрепяш. За сега, това се иска от теб. Обичай приятелят си! - усмихна се Той и изчезна.

-Да! Аз никога няма да го изоставя и което зависи от мен, ще го направя и излизайки от медитацията си мислех: Ако мога да го събера със семейството му ще бъде голям успех в живота му и аз от все сърце му го желая! А вие приятели с какво ще му помогнете? Очаквам ви на адрес:  todor.mikov46@gmail.com             Обичам ви!

                                                                                Тодор Миков

"Ин-Ян" НЕДОРАЗУМЕНИЯ.

Недоразуменията раждат

само недоразумения!

                     Тодор Миков

И ще бъда аз най-хубава...

РАЗГОВОР С БОГА

/21-ви разговор/

"ИН-ЯН"  НЕДОРАЗУМЕНИЯ

Днес се замислих, защо понякога хората не се разбират по между си и стигам до извода, че недоразуменията са в основата на кавгите и раздорите в живота им. Реално погледнато, недоразуменията могат да се избегнат при добрата воля и желание от двете страни, но ако едната страна не прояви тези качества - недоразуменията са неизбежни ...

-Естествено! - прекъсна ме Той - И тези недоразумения са присъщи само на вас хората!

-Много Си прав, за огромно съжаление и никой от нас не е застрахован от тази човешка слабост.

-Така е! - усмихна се Той - Нали на вас, хората: "Нищо човешко не ви е чуждо"! Добре ли си днес?

-Да! Всичко около мен, вече е добре! - и сърцето ми се сви от болка ...

-Какво имаш в предвид и защо си тъжен? - попита ме Той.

-Понякога човек греши в стремежа си да помага на близките си хора, а в същото време им вреди без да го осъзнава - хубав пример за недоразумение!

-Имаш в предвид себе си?

-Не! - отговорих Му аз - Един, мой приятел, от детинство сподели мъката си пред мен и се чудя как да му помогна?

-И какво му се е случило? Да не би да е болен? Хайде! Разказвай! - помоли ме Той и седна до мен в очакване ...

-Моят приятел е прекрасен човек и се познаваме още като деца. Явно в живота му, нещата не вървят на добре и сега се чувства съкрушен.

-Няма ли начин да му помогнеш? - попита ме загрижено Той.

-Предполагам, че има възможност да му помогна, но нещата не зависят само от него ...

-А от кого? - прекъсна ме Той.

-Всичко зависи от цялото му семейство и помоща трябва да е взаймна.

-Нищо не разбирам! - отново ме прекъсна Той.

-Ами, когато помагал на дъщеря си, мислил, че прави добри неща за нея и внучетата си, а се оказало, че той й вредил без да го осъзнава! Така, че за него илюзиите свършили ...

-Ама, че Начало! В състояние ли си да Ми кажеш нещо по-подробно? Каква е болката на твоя приятел? Както сам казваш: ИЛЮЗИИТЕ МУ СВЪРШИЛИ! Това означава, че е на път да се оправят нещата и ...

-Така е - прекъснах Го аз - защото  /рано или късно/ идва момент, когато човек изоставя илюзиите си! Моят приятел има две родни деца /от две различни майки/: дъщеря и син и отгледал още една доведена дъщеря! Той ги обича еднакво със цялото си сърце и душа! Поради ред причини, не успял да им предаде своя житейски опит и възпитание, каквито неговите родители са му дали и целият си живот прекарал в успехи и в падения.

-Нормално е! А после, какво се е случило с твоя приятел?

-Ами, децата му пораснали и си създали свои семейства. Сега той е дядо на шест внучета, като едното го отгледал сам от шест месечно бебе, докато навършило шестата си годинка ...

-Вероятно е бил прекрасен баща и дядо! А после? - попита ме Той.

-Преди години, неговата дъщеря имала нужда от него да й помогне в гледането на децата й, за да може тя да работи в чужбина. Наложило се да напусне работа и заминал при нея. От дъщеря си имал две внучета. Тя била разведена и той поел цялата тежест. Докато дъщеря му работела в чужбина, а баща им си живеел своя бохемски живот, приятелят ми, до последния ден, бил за тях - майка, татко, баба и дядо. Грижил се за тях съвсем сам. Дъщеря му се принудила да работи извън България, за да им осигури финансовата издръжка за оцеляване, а заради мързела на баща им - децата били лишени от грижите и обичта на майка си. Така те пораснали без майка! След развода, баща им не се е грижил за тях и бил освободен от всякакви задълженията към семейство си. За него, дъщеря му била майка - героиня, а бившият му зет - един КЛАСИЧЕСКИ МЪРЗЕЛ. След като съпругата му се пенсионирала - отишла при него, за да му помага и така докато възникнал някакъв семеен скандал между тях. Според него не е била важна причината - кой е виновен или кой е крив, но дъщеря му застанала между тях и за да намали напрежението, предпочел да се прибере у дома си с надеждата, че всеки от тях ще осъзнае грешката си и ще си вземе поука. Естествено той поел своята вина, защото не се е смятал за безпогрешен човек, но дъщеря му предпочела да го изхвърли завинаги от живота си и да принуди съпругата му да остане при нея, за да гледа децата. Така той останал съвсем сам. Многократно търсел контакт с нея, но насреща си срещал ГРОБНО МЪЛЧАНИЕ! Сега не можел да излезе от психологическата травма - нанесена от дъщеря му, защото му е било забранено да вижда децата, нито съпругата си. Тя го изгонила заради това, че винаги й казвал истината в очите. Дъщеря му си мислила, че винаги е права и не можела да търпи опонентите си, и отстранявайки ги от пътя си продължавала  напред. Никога не се е вслушвала в съветите му като баща. Той винаги й е мислил доброто и е искал да я предпази от тарикатите, който безмилостно я използвали и лъгали, защото виждал нещата по-реално от колкото нея, но уви ... Той направил толкова много добрини за нея, че от тук нататък, тя ще ги оценява за в бъдеще. Той знаел, че ще дойде време, когато тя ще се сети за него и ще оцени не само помощта която той й оказал, но и грешките който е допуснала в живота си. За него нямало никакво значение дали е бил част от успеха й, защото направил всичко според своите възможности. Сега се пита - има ли някаква човешка логика между баща и дъщеря, които да не се разбират по между си и да не могат да си подадат ръка в такива трудни моменти? Явно тя не е оценила всеотдайната му обич! Естествено, той очаквал разбиране от нейна страна и какво толкова е сгрешил, че е заслужил такова отношение? За него това било чудовищно безумие, което надминало човешката глупост. Болката му е непоносима и не знае какво да прави? След като ми разказа историята си ме попита: "Има ли изход? Ще бъде ли правилно от моя страна и аз, като родител да отвърна на мълчанието й с мълчание?" Също така: "Може ли да съществува обич без обич между родители и деца? Нима съм заслужил такава съдба на стари години? Чувствам се в тъмната сфера на безизходицата и не зная какво да правя! Около мен всичко е тъмно и няма изход ..." Има изход! - отвърнах му аз - И после? "Дъщеря ми е в капана на бившият си съпруг, защото мързелът му да работи и гладът, го накараха да се сети, че има деца, а съпругата ми я превърнаха в слугиня на стари години. Аз, като баща съм длъжен да й помогна да излезе от този капан, защото този сладкодумен тарикат я използва чрез децата! Капанът в които е заклещена дъщеря ми и тъмнината, не й дават възможност да се осъзнае от използвачите си!"

-И как мислиш да му помогнеш на твоя приятел? Между впрочем как се казва той? - попита ме загрижено Той.

-Предпочитам да запазя името му в тайна, за да не засегна и останалите от семейството му и мисля, че така ще е най-добре за всички.

-Прав си, момчето ми! - натъжи се се Той - Ти найстина си прекрасен приятел на твоя приятел! А после?

-Ами, помолих го да ме послуша като му казах: Довери се на своето позитивно мислене, приятелю и то ще те изведе от тъмнината на Ин! Кажи на дъщеря си: ДА МИСЛИ ПОЗИТИВНО, защото само това е изходът от капана и от тъмнината в която е изпаднала. Да се опита да изхвърли от себе си ИЛЮЗИИТЕ и да се огледа, защото едно е да си въобразява, а друго е да възприема живота си реално! Никога не е късно, дъщеря ти да се вземе в ръце и да гради бъдещето си с любов! Нейната "омраза", приятелю е ЕДНА ИЛЮЗИЯ и тя рано или късно ще се върне при теб! От теб се иска само да обичаш децата си, така, както си ги обичал до сега! НИЩО ДРУГО НЕ ПРАВИ! Дъщеря ти има два пътя по отношение на теб - или ще се върне или ще сгреши! ОТ НЕЯ ЗАВИСИ КОЕ ЩЕ ИЗБЕРЕ - ТЪМНИНАТА "Ин" ИЛИ СВЕТЛИНАТА "Ян"! - "ЗА НЕЯ ИЗБИРАМ СВЕТЛИНАТА, ПРИЯТЕЛЮ!  Но мисля, че съзнателно или не - аз й вредя ..." В какъв смисъл? - прекъснах го аз - "Ами, бях много взискателен към всички! Изводът, който си направих е, че: Аз не съм достойният баща на дъщеря си и за това се оттеглям от нейното полезрение и семейство, защото вероятно съм заплаха за доброто на всички ни и аз като родител няма да го допусна. Искам да й се извиня, ако с нещо съм предизвикал гнева й и да бъде спокойна. За това и моето обръщение към нея е следното: Скъпа дъще, татко ти те е създал на този свят с любов и никога няма да ти навреди, дори и когато греши. Остани си със здраве и не забравяй, че моята любов към теб е безгранична и аз съм винаги до теб - за добро или за зло. Дори и да се преселя някога в отвъдния свят - аз пак ще си остана твоят татко. От все сърце ти желая: С усмивка да излезеш от тъмната сянка на заблудата и уверено да приемеш в сърцето си светлината на радостта и щастието в живота си. С обич, твоя татко!- Много трогателно и мило от твоя страна, приятелю! Пожелавам ти, за в бъдеще да бъдеш така силен и възторжено любещ татко на децата си! - прегърнах го аз - И никога не се предавай! От все сърце ти пожелавам светлина в сърцето и душата ти. Не знам точно с какво бих могъл да ти помогна, но аз, като твой приятел, никога няма да те изоставя и ще търся начин, как да ти помогна!

-Добре си му казал, че никога няма да го изоставиш! Нали: "Приятел в нужда се познава?"

-Така е! - отговорих Му аз - Но трудността идва от там, че той е лишен от всякакъв контакт с тях и не може да се осъществи никакъв диалог. Също така, не съм сигурен, ако се намеся, дали няма да навредя вместо да помогна! Ситуацията между тях е много деликатна и ако не се подходи внимателно с такт и с любов - всичко ще бъде обречено на гибел. Може би трябва да мине известно време и когато обстановката се успокой, тогава да се предприеме нещо. Сега, момента не е подходящ!

-Да! Прав си! За сега, остави нещата така! След време ще измислим нещо! До скоро виждане! - изчезна Той.

-До скоро виждане! - излязох от медитацията си и от все сърце пожелах на приятелят си да не пада духом и с любов да намери своя Дао /път/ към светлината на "Ян" в своя живот! Аз и Бог ще се опитаме да му помогнем! А вие приятели с какво бихте помогнали на моя приятел? Обичам Ви! Искам предварително да се извиня на тези, който са с подобна съдба и да не се засягат, ако мислят, че става въпрос за тях /това ще е просто едно съвпадение/! Случката е истинска и за това не споменавам никакви имена! Ще се радвам, ако получа отзиви или съвети, как да помогна на приятелят си и на неговото семейство, за което предварително Ви благодаря! Пишете ми на адрес:     todor.mikov46@gmail.com 

                                                                                  Тодор Миков

Ин и Ян създават стимул за живот!

Ин и Ян създават

стимул за живот!

          Тодор Миков

Дао между "Ин" и "Ян"!

Някой беше казал: "Човек и добре да живее остарява!" А аз бих добавил: И умира! Защото: Живота "Ян" е немислим без Смъртта "Ин", както и смъртта не може да съществува без живота. Това ми напомня за даоизма на китайската философия за живота и магията на противоположностите: "Ин - Ян" и пътя "Дао" между тях. Тези две противоположни и взаимно приливащи се една в друга енергии съществуват в материалния живот, който живеем на земята, така и в духовния живот след смъртта. Старостта, която е неизбежна за човечеството си има своите хубави - Ян и лоши - Ин страни, така, както сме преживяли "Ин-Ян" преди да остареем, с тази разлика, че силите ни постепенно ни напускат, за сметка на проблемите ни с множеството болести. През целият си изминал живот, възрастните хора са преминавали многократно през чудната магия на противоположностите Ин и Ян. Така те са придобили много неща в живота и сега го предават на потомците си - своя богат жизнен опит, любов и всеотдайност. Цял живот те са търсели в себе си, формиращата се и търсеща енергия на тези чудновати противоположности, който са един вид Ин-Ян психотерапия за смисъла и съдържанието на своя живот. Възрастните хора, винаги са се стремели към философията на простотата и естествеността на реалния живот, който толкова е безкраен и всеобхватен, че човешкият ум не може да го разбере и проумее, поради земното четириизмерно ограничение. Въпреки всичко те са намирали начин, как да балансират и умиротворяват противоположностите на Ин и Ян, да трансформират страха в любов и да живеят в хармония с Природата. Света в който живеем е един единствен за всички нас, но ние го възприемаме по различен начин, като в тъмната сянка на Ин - света изглежда пълен с опасности, мрачен, студен, с нещастни случай, престъпления, бедност и мизерия, с непоколебимото си убеждение, че  хората са зли, безчувствени и използвачи, а в светлината на Ян - го виждат като приветливо и безопасно място, доверяват се на течението на живота и навсякъде срещат приятелски настроени хора, готови да подадат ръка. Възрастните хора, винаги са били наясно в какъв свят живеят и въпреки, че той е красив или ужасяващ, дружелюбен или враждебен, спокойно място за живеене или място, пълно с опасности, престъпления и беди - са намирали начин как да живеят и да се справям с проблемите си. Те ясно осъзнават, че света е този който е в тях и в това, в което вярват и че той съответства на техните дълбоко вътрешни убеждения, нагласи, мисли и чувства. Всеки от тях вижда света пречупен през призмата на своята философия във вътрешния си свят, като всичко останало извън него е просто отражение на неговата същност т.е. взаимоотношенията им с околните най-силно отразяват тяхната същност. Например, при мен - често мой познати или близки се опитват да ме манипулират и да ме използват за техните си собствени облаги, което ме докарва до чувството за виновност, осъзнавайки, че се чувствам прекалено много отговорен и съм  готов да поема вината на всички и вглеждайки се в себе си, се замислям - това оправдание ли е или извинение пред някого за своите дребни или незначителни действия или се опитвам да угодя на всички? Дали пък наистина греша някъде, че не съм направил нещата както трябва и това да ме кара да се самоупреквам? Така стигам до заключението, че ако така продължавам, хората ще използват тази ми склонност и ще продължат да ме манипулират! За това: Стоп на тези чувства и никакви саможертви - всеки сам да си носи своята отговорност. Точка по въпроса! Никакви страхове! Никакви унижения! Никакви безмислени саможертви! Никакво самосъжаляване! Никаква зависимост от мнението на околните! Решенията си ги вземаш сам! Това е моя съвет към младото поколение! Това е пътя към светлината на Ян! Защото, насилие винаги ще съществува докато има хора със съзнание на жертва - това пък е тъмнината на Ин! Някъде бях чел следното: "Когато хората никога нямат време за вас и ви пренебрегват, замислете се дали вие отделяте време за себе си, време за своите приоритети, време да бъдете насаме със себе си и да се опитате да разберете какво става във вас? Ако ви липсва любов или винаги любовта ви е несподелена, вероятно самите вие не обичате себе си. А може би сте убедени, че не заслужавате? Може би вярвате, че взаимната любов не съществува или е отредена само за малцина? В каквото и да вярвате, светът ще ви го предостави точно такова". Така, че за да сте добре - не се поддавайте на манипулация! Ако някой ви потупа по рамото, замислете се защо го прави? Разберете, че където и да отидете - нищо няма да се промени, защото вие самите не сте се променили. Трябва да знаете, че причината е във вас самите и ако не се промените, ще продължавате да привличате подобен тип отношение. За да избягате от тъмната сянка на Ин - трябва да откриетеq кое е това нещо във вашият характер, което привлича подобен тип отношение, тоест кое ваше качество, убеждение, чувство или мисъл отразява това отношение. Не забравяйте, че хората около вас са като огледалото - отразяват вашата същност, като човек и като личност! Създайте си настроение и стимул за живот! От вас зависи дали живота ви е Ин или Ян. Пътя "Дао" е само един: Ин-Ян или Ян-Ин! Вие избирате!

                                                                                  Тодор Миков

"ИН-ЯН" ХОЛОГРАМА

Сътворението в което живеем е 

Холограмата на "Ин" и "Ян"!

                                        Тодор Миков

РАЗГОВОР С БОГА

/Двадесети разговор/

СВЕТЪТ В КОЙТО ЖИВЕЕМ Е "ИН-ЯН" ХОЛОГРАМА

... Изпадайки в медитация имах чувството, че се превърнах в лазерен лъч от който се насочиха два лъча: активния лъч - Ян, който бомбандира едновременно: фотографираната ми душа и огледалото на реалността в материалния ми живот, а отразения лъч - Ин от душата и огледалото, вълни попаднаха върху фото лентата със свръхчувствителната повърхност на целият ми протекъл във времето живот, превръщайки се в холограмен отпечатък върху божието творение! Тази холограма съдържаше в себе си: зашифрован вид триизмерно и цветно изображение на реалният ми живот. Обзе ме някакво необяснимо чувство, защото холограмата на моята същност изведнъж се освети с вълната от същото огледало на реалността и стана чудо - на светлинно разстояние от мен се появи за част от секундата, мнимото изображение на фотографираната ми душа, която трудно и почти невъзможно можеше да се различи от оригинала - подобно на някакъв призрак, който можех да го заобиколя от всички страни, дори и да премина през него. С изненада установих, че холографията на моята същност е приложима към всякакъв род вълни съществуващи в божието пространство: Човек - Вселена - Бог, Ин - Дао - Ян, който са обединени в пъстрата палитра на божествената дъга, наречена Холограма /това е триразмерно изображение - фотография, направено с помощта на лазер/. Така неусетно навлязох в пъстроцветния свят на холограмата, които приличаше на северното сияние, чиито цветове се сменяха и преливаха един във друг ..

-Добре дошъл в света на холограмата, синко - усмихна се Той, целият сияещ в светлина и преливащи цветове.
-Благодаря Ти за поканата! 
-Как се чувстваш тук?
-Божествено! Тук е божествено и възхитително! - удивлявах се аз на света в които попаднах и си мислех, че това е светът на човешката мечта, наречена Рай!
-Така е! А докъде стигна с твоя Дао от"Ин" към "Ян"? Каква е причината и в какво се състой успеха ти? - попита ме Той.
-Може би моето лутане в тъмнината на "Ин", Дао по който вървях и осъзнаването за по-добър живот,  ми помогнаха да налучкам посоката към светлината на "Ян" да са причината за моето избавление. Имах чувството, че бях в необятното пространството на Вселената и в същото време бях затворен в необятността на вътрешното пространство в собственото си тяло. Може би - лутането, налучкването и осъзнаването бяха причината от "Ин" към "Ян".
-Защо мислиш така? - попита ме загрижена Той.
-Защото лутането в тъмнината на "Ин", ми даде възможност да проумея липсата на смисъл и съдържание на моя живот. Налучкването ми помогна да изпробвам всички възможни начини за успех към целта ми, а осъзнаването ми помогна да взема крайното и категорично решение, че искам да живея в светлината на "Ян", чиято светлина изпълни живота ми със смисъл и съдържание! Като споменавам за светлината на "Ян" /не знам защо/ я свързах с живо променящата се светлина на Холограмата, защото от който и ъгъл да погледнеш обекта - в случая моя живот, винаги ще го виждаш в реалният му вид, независимо от това, как го гледаш през призмата на холограмата - цял, на половинки и парченца. Сега си мисля - реалността, която виждам, дали е реалност или някаква холограма, дали света в които живея не е някаква мъглявина от интерферентни структури, записани  от мозъка ми? Кой от аспектите в живота ми е реален и кой е илюзия? Възможно ли е илюзията да е реалност или реалността да е илюзия /за мен е трудно да проумея, защото затруднението в случая е, че аз не гледам холограмата, а може би, защото съм част от нея/? Ясно осъзнавам, че триразмерността на моето земно виждане  е благодарение на едно от хилядите свойства на холограмата и че цялата информация за Сътворението се съдържа във всяка нейна част - подобно на моя мозък, чиито мисли и спомени не се съдържат в едно определено място, а са във всяка негова част. Това също беше едно от многобройните ми лутания в живота за да предприема най-доброто и правилно решение.
-Добре, но защо свързваш твоя Дао от "Ин" към "Ян" с Холограмата?
-Защото Вселената, Човека, "Ин-Ян" и Холограмата ОЛИЦЕТВОРЯВАТ ЦЕЛОСТТА на ТВОЕТО ТВОРЕНИЕ! Защото, както всяка част на една Холограма съдържа образа на цялото, така и всяка част на Вселената, Човека, и "Ин-Ян"- обгръщат цялото! Тоест между тях съществува единство и точно определен ред! Всичко е сътворено от едно цяло и то не може да се дели на отделни фрагменти или на живо и не живо - това е точно определена закономерност за хармонията и баланса на Света в който човечеството живее.
-Добре! - съгласи се Той с мен - И като заключение, какво мислиш?
-Мисля, че между "Ин-Ян" съществува плавен и постоянен обмен и всяко подобие на местоположение изчезва, тоест аз не съм постоянно на едно и също място. Във Вселената съществува строг и закономерен ред. Всичко във Вселената е Едно: "Ин-Ян"!

                                                                                  Тодор Миков  


                                                                                                                 

"Ин" - Дао - "Ян"

"Ин"- Дао  - "Ян"

БОГ Е ИСТИНА  - Ян

БОГ Е ЛЮБОВ   - Дао 

А ОМРАЗАТА Е  - Ин

                             Тодор Миков

РАЗГОВОР С БОГА

/Деветнадесети разговор/

МОЯТА КУНДАЛЕНИ И ДАО

Тази вечер, изпращайки залеза на слънцето се замислих за себе си, след като бях осъзнал: Кой съм аз? /"17-ти Разговор с Бога/ и се задъбочих още по-навътре в себе си! Аз, както и всички хора по света сме: звезди, мини слънчеви системи и това е нашият потенциал. Нищо в тази вселена не е случайно! Така че, когато искам да видя звездите и слънцето, моята кундалина е единственият божествен начин за контакт с божественното творение, с Бог и със самия себе си. Ако се вгледам дълбоко, дълбоко вътре в себе си, намирам същия свят, същите звезди, същите слънчеви системи и същия Бог в мен, самия! Не помня, къде бях прочел: "Истинската свобода е възможна, ако откриете собствените си сили вътре във вас. Трябва да усетите съществуването на  Духа чрез вашата централна нервна система, чрез вашия съзнателен ум". Понеже споменавам за думата: "Кундалени", искам да внеса малко по-вече светлина за нейното възприемане и осъзнаване. Какво всъщност представлява Кундалени и защо е толкова важна за нас? В една много стара индийска притча записана в най - старите свещени книги Упанишадите се разказва : Някога много отдавна, в началото на сътворението на света, хората притежавали сила, равна почти толкова, колкото тази на Боговете. Всички Богове били обезспокоени от този факт, защото хората не били на такова духовно ниво, за да използват тази сила правилно, събрали се всички Божества и решили да отнемат тази сила от хората и да я скрият някъде. Започнали да мислят: Къде може да бъде скрита тази сила? Едни предлагали да я заровят дълбоко в земята , но Брахма казал: След време хората ще започнат да дълбаят земните недра и ще я открият! Друг Бог предложил тогава: Да я скрием в небето , но Брахма пак казал: След време хората ще започнат да летят и в космоса и ще я открият! Тогава Ади Шакти казала: "Ще я скрием вътре в тях и те няма да могат да я открият докато не стигнат такова духовно ниво ,че да се обърнат навътре към себе си и към своя Дух ,само тези които го сторят ще могат да я открият". И така скрили тази сила вътре в хората в триъгълната кост в основата на гръбначния стълб. /Още за Ади Шакти: "...Именно силата на Ади Шакти е тази, която ви е дала Себереализацията, която ви е дала Истината, която ви е дала силата на Състраданието и на Любовта. Това е силата, която се отдели от Садашива и тази Сила искаше сама да създаде цялата тази вселена, вселени след вселени. Тя е съзидателна и любяща. С любовта си Тя извърши това велико творение - също и сътворението на този свят/. Древните  гърци нарекли тази кост Сакрум, тоест свещена, защото единствено тя не изгаря при кремация. В днешно време има много научни доказателства за съществуването на тази енергия вътре в нас, в книгата си посветена на торсионните полета руският физик А. Шипов дава ясни доказателства за това. Хората наричат Кундалени с много имена, някои я наричат дори биоплазма , но както и да я наричаме става въпрос за едно и също нещо, Кундалени е нашата духовна енергия и е нашата духовна майка, Кундалени се намира в основата на нашият гръбнак в сакралната кост както казахме и е в заспало (латентно) състояние навита три и половина пъти под формата на спирала. Всъщност корена на думата идва от санскритската дума кундал която се превежда като навивка или навита около себе си. Много мъдреци от древността знаели за съществуването на тази енергия и се опитвали да я събудят по всякакви начини". В днешно време, това е много по лесно чрез разработеният от Шри Матаджи метод за събуждане на Кундалени на колективно ниво. Дори не е нужно да отиваме в Хималаите и да правим разни сложни упражнения за самоизмъчване на тялото. /Шри Матаджи Нирмала Деви е родена през 1923 г., точно в дванадесет часа на обяд, в деня на пролетното равноденствие - 21 март, в Чиндуара - Централна Индия и е завършила медицина/.

-Добро начинание! - усетих присъствието Му до себе си и Той ми се усмихна дружелюбно - А по-нататък?

-И така, започвах да разсъждавам по-нататък в мислите си за живота, за вселената и за самия себе си! Тази 2012-та година ми донесе много радости и разочарования, но имам чувството, че тя  донесе допълнително хармония между вътрешната част на Слънчевата ни система и Вселената, които винаги са били в хармония още от сътворението си. Според Кундалени: Слънцето е бащата, Земята е майка, а Луната е детето и женските цикли. Слънцето никога не спира да грее. Земята винаги обикаля около слънцето. Слънцето притежава земята. Ден след ден, седем дни в седмицата, триста и шестдесет и пет дни в годината от началото на времето до края на времето в безкрайността. Сега се питам: Дали, аз като баща съм изпълнил дълга си към своите деца или нещо съм пропуснал, поради недоразбиране или недоглеждане. Дали духовете на моите страхове или емоционалното ми състояние ме карат да чувствам неудовлеторение от себе си, което ми пречи да развия дейността си в новата енергия на тази година! Да не би на тази земя да се сортират много неща, да се променят много структури /религиозни и финансови/ и структурата вътре в мен - която се основава /подобно на структурата на додекаедър /Додекаедър се нарича всеки многостен с 12 стени, но обикновено под това име се има предвид правилен додекаедър - платоново тяло с 12 стени, всяка от които е правилен петоъгълник. Думата идва от гръцкото "додека" - дванадесет/. Дали моите мисли и чувства ще станат по-силни и моите "Кundaleni" ще започне да се увеличава или ще остане под постоянно напрежение? Не знам! Аз се чувствам в същината на своя съществен процес, които не е моят интелектуален процес, защото е отвъд ума ми. Единственото вярно нещо, което предприех е пътуването до сърцето си - това е светлата част на моя вътрешен "Ян" и започнах още по-вече да му се доверявам, да го следвам и да го слушам. Така живота ми се успокой и се изпълни с енергията на интуицията! Умът ми стана още по-бистър и това беше: трудна и мъчителна промяна в живота ми - Моя Дао от "Ин" към "Ян" с помоща на Кудалени ...

-Но защо смесваш всички религии в едно? - прекъсна ме Той.

-Защото ИСТИНАТА Е ЕДНА И ТОВА СИ ТИ! Всичко останало е сепаратизъм в умовете и в сърцата на човечеството!

-Прав си! - поклати одобрително с глава - И по-нататък?

-Това пътуване беше подкрепено от интензивната енергия на духа ми, от силната воля към целта ми, от високото доверие към сърцето ми и най-вече ОТ ТВОЯТА ПОМОЩ! Той се усмихна и мека светлина обля пространството около нас ... - Това пътуване беше: от дисхармонията в хармония, от съзнанието в съзнание, от проблем в любовта от тъмнината в светлина. Дао от "Ин" към "Ян"! ...

-Какво мислиш за своето бъдеще и бъдещето на своите близки до сърцето ти хора!

-Като баща и съпруг: СЪРЦЕТО МИ Е ОТВОРЕНО КЪМ ВСИЧКИ И ЛЮБОВТА МИ Е БЕЗГРАНИЧНА И ОЩЕ ПО-СИЛНА!
-Наред ли е всичко при теб? Имаш ли още проблеми?
-Не! Всичко вече е наред!
-Тогава Лека нощ! ... - усмихна се Той и остана само светлината в мен ...

-Лека нощ, Боже! - излязох от медитацията с надеждата, че всички сме излезли от сянката на "Ин" и с любов сме  в  светлината на "Ян"! Лека нощ! Обичам ви!

                                                                       Тодор Миков