понеделник, 8 октомври 2012 г.

Чрез Война - "Ин" или чрез Мир - "Ян"

Световната криза и парите
са подвластни на Човека!
                                  Тодор Миков







РАЗГОВОР С БОГА
/Осемнадесети разговор/

Световната криза и парите

Всички хора по Света знаем за Световната икономическа и финансова криза, която е изкуствено създадена и постави много държави по света на колене, поради дълговете им към банките. Аз, както и много хора, изпаднахме в финансова криза, която ни донесе всевъзможни болести, социален стрес отчуждение помежду ни, разводи, безработица и т.н. Така целия Свят попадна в тъмната сянка на "Ин". Сега, проблем номер едно пред Света е: Как да се излезе от "Ин" и да се тръгне към "Ян" т.е. как да се преодолее Финансовата и икономическа криза от тъмната зона на "Ин" към светлата зона на "Ян" - изграждане на финансов и икономически прогрес за човечеството. Какъв е Дао /Пътя/ за излизането от тази криза: чрез Война - "Ин" или чрез Мир - "Ян"? Всички знаем, че миналите в историята световни войни - не са донесли нищо добро на човечеството, а само - разруха, глад, мизерия и смърт. Не може ли да се излезе от тази криза с любов към хората и заедно да преодолеем този световен проблем? Преди обаче да разсъждавам, искам да си задам въпроса: Каква е причината за тази криза? Каква е нейната структурна анатомия? Не знам дали ще сгреша или ще тръгна в грешна посока, защото не съм икономист или финансист и съм далеч от мисълта да ви занимавам със цифри, проценти и т.н., но ще се съобразя с фактите и причините около тази криза от моя гледна точка, като заявявам, че това си е мое лично мнение. Реших да се доверя на КАБАЛА /Кабала не е религия: Кабалата (от иврит קבלה: „получаване“) е мистична традиция. "Зохар" (The Zohar) е най-важната книга, обясняваща Библията дума по дума и посланията й. Кабалата не е религия, последователите й изповядват юдаизъм, християнство, будизъм и други религии. Кабалата е учение, смятано за мистично, като основната идея е, че всеки човек е свързан с Бог и че трябва да работи върху различни аспекти на своята душа за да постигне хармония. Кабалата учи, че преди Големия взрив всички човешки души са били едно цяло, една светлина. След Големият взрив, единната енергия се разделя и се появява вселената и материалния свят. Всеки човек се стреми да се свърже обратно със светлината. Кабалата търси връзката между очевидно житейското и “предначертаното”, т.е. рамките, в които всеки човек, въпреки волята и развитите си качества е затворен. Познаването на гематрията (численото значение на думата) носи успех в бизнеса и главозамайваща кариера/, която ще ми помогне да се ориентирам в геополитическия въртоп, който неумолимо завъртя света. 
-Интересно начинание за разбирането ти по отношение на световната криза! - усмихна се Той и седна до мен на дивана. - А по-нататък, какви са разсъжденията ти, пречупени през призмата на Кабалата?
-Първо трябва да се информираме за скритата конфронтация между двете фракции на глобалния елит на света!" Едната представлява Изтока и се нарича „Общество на Белия Дракон” (Китай, Япония и фракции от Руси, а другата – „Западния кабал” (американските и немски нацисти, европейските кралски фамили и хазарските ционистки банкери). Разковничето на битката им е контролът върху световните запаси от злато и усвояването на лизинговите такси от неговото ползване. Централните банки по света частично привързват портфейлите си към злато, което обаче не им принадлежи и за това трябва да си плащат. В момента Изтокът държи контрола върху златото, а от Западният кабал отказват да си плащат таксите - в резултат доларът и еврото са отрязани от подкрепа. Сега те наистина са купчина безценни хартийки. За да тушира ефекта от този негатив, Западната шайка прибягва до следните трикове: Започна да насилва националните правителства да вземат заробващи заеми с нечовешки лихви (например: Гърция), изплащането на които от страна на обикновените граждани компенсира неконтролируемото печатане на пари. Световната финансова криза от 2008 година е следствие от Ипотечната и Световна икономическа криза от 2007 година. Тя се изразява във влошаване на основните икономически показатели на така наречените развити страни, който се озоваха сковани в железните клещи на глобалната рецесия. Всички помним как кризата избухна в САЩ като ипотечна и постепенно прерастна в финансово-икономическа, обхващайки и засягайки всички страни.  По мащаби и обхват е сравнима и съпоставима с Голямата депресия от 1929 г. Тя се изразява във всеобщ спад на производството, намаление на потреблението и търсенето с понижение на цените на суровините и от там започна от нарастващата безработица по света. Разбира се причините за кризата, са обективни и субективни: всеобща цикличност в/на глобалното икономическо развитие, "прегряване" на кредитния пазар, следствие от което се появява ипотечна криза, в съчетание с: високи цени на суровините и съответно и на стоките; и "прегряване" на фондовия пазар, респективно на фондовата борса. А кой е виновен за тази криза? Досещате се? Нали? Ами! Да! Съединените Американски щати! И как стана?
-Интересно! - засмя се от сърце Той - А след това?
-След това, проблемите упорито проникнаха в финансовата система на САЩ, защото проблемът беше в дефектите на цялата им система. Високите бонуси и фокусирането само върху правенето на пари на Уолстрийт привлече по-вече на брой /отколкото е необходимо/  хора, за които етиката не означава кой знае какво, но универсалността на проблема предполага, че става въпрос за фундаментални дефекти на системата. Така правилата на играта се промениха и в глобален мащаб. Консенсусните политики на Вашингтон и основната идеология на пазарния фундаментализъм се оказаха мъртви. Бедните страни, каквато е и България, просто не могат да субсидират фирмите така, както богатите и това променя рисковете, които са в състояние да поемат. Те станаха свидетели на рисковете от лошо управлявана глобализация. Но желаните реформи на начина, по който се управлява глобализацията, се оказаха на светлинни години от истината за прословутата Нова икономика.
-А в България? - попита ме Той.
-В България? Аз, още помня хиперинфлацията по Жанвиденовото време през 1995-та година и мизерната купонна система през зимата? /Жан Василев Виденов е български политик, ръководител на Българската социалистическа партия от декември 1991 до декември 1996. Той беше министър-председател на България в Правителство на България от 1995 до 1997 год./По времето на тази хиперинфлация, някой задължаваше всички граждани да плащат огромни данъци, маскирани под формата на лихви - така всички необезпечени пари веднага щяха да бъдат усвоявани от тези, които са ги напечатали. Такава банкова система, обаче се нарича гангстерска и като механизъм, по нищо не се отличаваше от изнудването и рекета, само че беше облечена в по-лъскав костюм и схемата беше по-усложнена, за да не могат обикновените граждани да се усетят, че са жертва на нагло престъпление. Тогава лихвите скочиха много на високо и бяха непосилни за нас при погасяването на заемите към тези финансови институции. За това /от гледна точка на Кабала/ съм привърженик за "Сломяването на кабалистичната магия на лихвата, която се явява като ВЪЗМОЖЕН изход пред една мирна /без война/ световна революция". Освен лихвите се вдигнаха изкуствено цените на стоките от първа необходимост (храни, горива, лекарства), които се контролираха от шепа гигантски търговски концерни-прекупвачи (като „Била”, ”Шел”, „ОМВ”, „ГлаксоСК” и т.н.), като по този начин ни принуждаваха да им върнем безценните хартийки обратно, които обаче все по трудно можем да заработим с цената на робски труд през месеца. Това е обяснението, защо в банките е пълно с пари, докато огромна част от света мизерства и едва оцелява. Сега този канибалски модел застигна и по принцип привилегировани райони като Европа и Северна Америка. Усещаме го и ние, нали? В Източна Европа трябваше да се усети мощта на Западния кабал на хазарските банкерски фамилии, нацистите и англо-саксонските кралски фамилии). Световната криза удари най-много България, като страна членка на Европейския съюз и може би ще ме попитате: Защо пък точно София? Ами, сигурно сте чули, че България трябваше да плаща едни 2 млд. лева по външния дълг. Само че пред българските ръководители стоеше въпроса на кого да ги изплатят - на тези, които държат “C.A”(институцията, контролираща световния златен резерв)  или на банкерите на Западния кабал. Типично по български те заеха изчаквателна позиция. Още повече София е достатъчно близко до Гърция, за да видят гръцките политици, какво може да се случи с Древна Атина, ако продължават да упорстват и защитават интересите на собствената си страна и не подпишат новите заробващи споразумения с „МВФ” и „ЕЦБ”. и продължават да се опитват да откопчат страната си от мъртвата прегръдка на еврото. Ние вече видяхме опасността от тази криза и сега се питам: Дали ще съумеем да възстановим усещането си за баланс между пазара и държавата, между индивидуализма и общността, между човека и природата, между средствата и целите? Дали ще създадем нова финансова система, която да функционира по начин, отговарящ на човешките ни нужди; да създадем нова икономическа система, която ще разкрива смислени работни места, сносна работа за всички, които я искат, такава, при която пропастта между имотни и безимотни се стеснява, вместо да се разширява; и преди всичко да създадем ново общество, в което всеки човек може да постигне стремежите си и да осъществи потенциала си, в което сме създали граждани, които живеят съобразно споделени идеали и ценности, в което сме създали общественост, отнасяща се с уважение към планетата, от което тя със сигурност ще се нуждае в далечна перспектива. Това са възможностите. Сега истинската опасност се състои в това, тези възможности да ги пропилеем ...
-Тогава, какъв е изходът, според твоето виждане за световната криза? - попита ме Той загрижено ...
-Според мен изходът, зависи преди всичко от изводът, които човечеството трябва да си направи, защото: Светът се регулира от ползата и от облагата. Хората се нуждаят от дом, храна и сигурност. Ние всички сме хора на тази безценна земя и трябва да живеем в мир с нея и със себе си. Светът е един за всички и трябва да намерим общ начин да оцелеем. Не трябва да се избиваме, да се мразим и враждуваме. Живота е един и нека го изживеем в мир и в хармония с майката земя.  Нека всички да се обичаме и да се борим за нашето щастие. Не парите ще оправят света, а хората и техните ценни качества. Никой не иска война. Не е нужно да се избиваме, а да се обичаме и подкрепяме. Нека се върнем към основите си, да не хвърчим с надути балони и да гледаме само келепира. Нека хората се обърнат един към друг и да си подадат ръка. Света е за всички и всички заедно сме света. Всеки един човек със своите действия въздейства по определен начин. Нека това да е за добро! Време е да излезем от тъмната и непрогледна сянка на "Ин" и да се устремим към светлината на "Ян". Ние друг Дао /път/ нямаме. Дали ще успеем или ще се провалим: ЗАВИСИ ИЗЦЯЛО И САМО ОТ НАС - ЧОВЕЧЕСТВОТО! Колкото до кризата и парите - те са подвластни на човечеството!


                                                                              Тодор Миков



"Ин - Ян" Това е Живота

СМИСЪЛА НА ЖИВОТА Е 
В БОГА И В ЧОВЕКА!
                           Тодор Миков

Аз - това съм Бог!
Бог - това съм Аз!
                          Тодор Миков

Тайната на Живота е в 
Емоциите и Мислите -
създаващи Реалност!
                          Тодор Миков



"Ин - Ян"
Това е Живота!
Това е Човека!
Това е Бог!



РАЗГОВОР С БОГА
/ Седемнадесети разговор /



КАКВО СЪМ АЗ?

Един ден се замислих: Какво съм аз? И имах чувството, че започнах да се самоосъзнавам, когато си помислих: Какво всъщност не съм! Тогава умът ми започна да разбира, че той не е моето тяло и започна да се пита: Тогава кой съм Аз, някаква част от тялото ли, или съм нещо друго? Ако отрежа някоя част от тялото си, ще продължавам ли да бъда Аз? Ами, ако започна да отстранявам всичко - което не съм и остане единственото нещо - което съм,  дали това не е дълъг процес на ума ми, който намира своята идентичност, освобождавайки се от личната си история, която ме кара да се чувствам сигурен, докато накрая разбера: Кои всъщност съм аз?  Накрая откривам, че аз не съм това в което вярвам че съм! Защото никога не съм избирал своите убеждения, който са били вече тук - когато съм се родил или преди да съм се родил? Откривам също така, че аз не съм тялото, защото започвам да функционирам и без него. Като че ли започвам да забелязвам, че самият аз, не съм съня, който сънувам и не съм умът, с който размишлявам! Ами, ако навляза още по-надълбоко, ще започна да забелязвам, че: Аз не съм и Душата! Може би това, което разкривам е толкова невероятно и непонятно за разбиране! Тогава ще открия, че това което съм е сила, която позволява на тялото ми да живее. Сила, която прави възможно умът ми да сънува и разсъждава. Ами, ако мен ме няма? Ако я няма тази сила? Тогава със сигурност, моето тялото ще колабира, ще загине и целият ми сън ще се разтвори в нищото. Тогава? Това което наистина съм аз е тази сила, която се нарича - Живот! Ако погледна в очите на някой покрай мен /може би/ ще видя самоосъзнаването и проявите на Живота - блестящи в неговите очи? Сега вече осъзнавам, че Животът не е тялото ми, не е умът ми и не е душата ми. Той е сила, чрез която новороденото става дете, тинейджър, възрастен, възпроизвежда се и остарява. Когато животът изостави тялото ми, тогава, то ще се разпадне и ще се превърне в прах. За това: АЗ СЪМ ЖИВОТА, които преминава през тялото ми, ума ми и душата ми! Тогава, след като вече съм осъзнал тази истина /не посредством моята логика и не с интелекта си/, мога да чувствам този Живот и тогава ще открия, че: Аз Съм Силата, която кара Природата да сменя четирите си сезона, цветята да цъфтят и прецъфтяват, която кара пчелата да прелита от цвят на цвят и да събира медения прашец. Тогава /с голямо задоволство/ откривам, че самият аз съм във всяко цвете, във всяка твар, във всяка скала и в цялата Природата. Ами, да! Аз съм тази сила, която движи дъха през моето тяло и Цялата Вселена! Защото Вселената е едно живо същество, което е движено от тази сила и ТАЗИ СИЛА СЪМ АЗ: ЧОВЕКЪТ - БОГ! Да! Безспорно: АЗ СЪМ ЖИВОТА. Тогава? Моето заключение е, че: СМИСЪЛА НА ЖИВОТА Е В БОГА И В ЧОВЕКА! ...
-Правилно! - усмихна се Той  - Усещаш ли как светлината на "Ян", неусетно те промени и живота ти придоби нов смисъл и ново съдържание? ...
-Да! Наистина, промяната е чудесна, въпреки проблемите.
-Какво имаш в предвид?
-Ами! Всеки си има проблеми и всеки по различен начин ги решава. Не знам, защо, но все си мисля, че в основата на всеки проблем за неговото решаване е Любовта. Именно в Любовта се крие първопричината и отговорът за решаването на проблемите. Всеки ден Съдбата ни поднася всевъзможни и непредвидени проблеми, но хубавото е в това, че проблемите идват и си отиват. В липсата на любов е причината на всеки проблем, защото проблемът първо възниква във вътрешния свят на човека и след това въздейства върху проблема на външния свят в който живее. За това, ако човек реши проблема в себе си, той автоматично ще елиминира проблема във външния свят. За това хората трябва да усвоят изкуството да решават проблемите: най-напред  в себе си и след това да решават външните си проблеми. За това трябва да се използва максимално енергията за преодоляването на проблемите във вътрешния свят на човека, което води непременно  до отстраняването на външните проблеми и в крайна сметка тези проблеми по-вече и никога няма да се повторят! Моите мисли създават емоции, които създават реалност. Емоциите създават моите мисли, които също създават реалност. Нима това не е Тайната на Живота - Емоции и Мисли, Създаващи Реалност? Когато се чувствам добре - създавам добри емоции и мисли, а реалността е: че всички около мен - се чувстват също добре т.е. аз излъчвам позитивна енергия и съм в светлата зона на "Ян" и обратното, когато съм в лошо настроение - излъчвам негативна енергия и всички около мен /включително и аз/ сме в тъмната зона на "Ин". За това Дао на Щастието е в надмощието ни над проблемите, като осъзнаваме: Кой сме всъщност? и стремежът ни към позитивната и светла зона на "Ян"! Друг път няма!
-Интересни разсъждения! Найстина! Ти много си се променил! Както сам разбираш - трудния и трънлив път от "Ин" към "Ян", които измина, отвори нови хоризонти пред теб и промени коренно живота ти в позитивната и светла част на "Ян". Рзбра ли, че с труд - всичко се постига! След като си осъзнал смисълът и съдържанието на Живота, означава, че ти /вече/ си се изкачил на по-високо ниво в духовното си развитие, чрез Познанието и твоя Дао към съвършенство по спиралата е отворен широко за теб. Дали ти ще успееш или ще се провалиш - зависи изцяло и само от теб! Страхотна промяна носиш в сърцето и душата си, сине! Благославям те и от сърце ти пожелавам успех! Лека нощ и до нови срещи! - изчезна Той и имах чувството, че Божествената Му Светлина, остана в мен ...
-Благодаря Ти и Лека нощ! - благодарих Му аз, излизайки от медитацията ... 

                                                                                   Тодор Миков



събота, 6 октомври 2012 г.

"Ин - Ян", това са: Човек - Бог

"Ин - Ян", 
 това са:
Човек - Бог!
                Тодор Миков



"Ин - Ян"



РАЗГОВОР С БОГА
/ Шестнадесети разговор /

ПОЖЕЛАНИЯТА НА БОГ КЪМ МЕН

...Както всяка вечер, седях в парка докато Слънцето залязваше и се замислих за себе си: Кой съм аз? Защо съм тук? и Накъде отивам? ...
-Не забравяй, че: Ти си Ти! Ти си Уникален! Ти си гениален! Ти си неповторим! - седна Той до мен и също се загледа в залеза на слънцето и продължи - Никога не забравяй, че ти живееш на тази планета, не по своя воля и че твоя живот, не е твоя идея, а са Моя воля и идея! Това, че дишаш този въздух, не е твое решение, а е мое решение и това е моя подарък за теб! Трябва да знаеш, че никой не мисли, не чувства, и не действа така, както ти и че никой не се усмихва така, както само ти умееш. Разбери, че никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш, и никой никога не е знаел това, което ти знаеш! Трябва да знаеш, че никой на света няма твоето лице и единствено ти имаш тези очи! Запомни най-важното, че ти си богат, независимо дали със или без пари, защото можеш да живееш, и никой не живее като теб! Ти си желан и ти не си дете на случайността, нито прищявка на природата! Запомни, че независимо дали свириш музиката на живота си в минор или в мажор - ти си Моето гениално и уникално творение! За това ти си уникален, гениален и не повторим!...
-Нямам думи, как да изразя възхищението и благодарността си към Теб, Боже! Моята признателност и всеотдайна обич към Теб са необятни, като необятността на Твоето творение и само Времето ...
-О! Да! - прекъсна ме Той - Желая ти Време, но не ти желая всички дарове, а това, което повечето хора го нямат: Желая ти време да се радваш на живота и да се смееш от сърце! Използвай го и можеш да спечелиш. От сърце ти желая да имаш време за действие и размисъл, време не само за теб, но и за другите около теб. Не искам да ти желая време за бързане и тичане, а време да бъдеш безкрайно и много щастлив. Не ти желая време, което просто да убиваш, а да ти остане в излишък. Искам да имаш много време за удивление и вяра, вместо непрекъснато да гледаш часовника си. Желая ти време да достигнеш звездите и време да пораснеш, да узрееш, отново да мечтаеш и да се влюбиш в близките си хора. Желая ти време да откриеш себе си, да приемаш всеки ден и час /за своето и на близките до сърцето ти хора/ щастие, време да прощаваш и време да живееш!...
-Много, много, много съм Ти признателен и благодарен Боже! Не мога да намеря думи, как да изразя възхищението си и благодарността си към Теб ...
-Не е необходимо! Най-важното е че сме едно цяло, като "Ин-Ян", както деня и нощта, както залеза и изгрева на слънцето! Единственият ни Дао е стремежът ни един към друг: "Ин-Ян"! Желая ти Лека нощ!
-Лека нощ! - излязох от медитацията и се отправих към дома, които ме очакваше с нетърпение, все още тъжен и празен, с изключение на душата и сърцето ми ...

                                                                              Тодор Миков




Моя Дао от “Ин“ към “Ян“

Моя Дао от “Ин“ към “Ян“
е толкова сложен, колкото,
сложна е плетеницата на
Символа на самия Дао!
                            Тодор Миков

Файл:Dao-caoshu.png

/ дао (тао) Пътят , калиграфия в стил 行書 кзигшу /

Даоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа: 


РАЗГОВОР С БОГА
/ Петнадесети разговор /

Моя Дао /Път/ от „Ин“ към “Ян“

Тази сутрин станах рано и с кафе в ръка, седнах на терасата за да посрещна Изгрева на Слънцето, след като цяла нощ пътувах с мислите си в сънищата из тъмната сянка “Ин“ на моя живот и сега, /събуждайки се от сън/ прекрачвам прага на Светлината на новият ми живот - “Ян“. Преди изгрева облаците бяха като запалени огньове и озаряваха събуждащата се Природа над град Кърджали /България/, където живея. Глътките кафе събуждаха всяка клетка в отпуснатото ми и още спящо тяло. С удивление гледах огнения диск, които бавно се изкачваше по хребета на Родопите и кацна на хоризонта със цялото си величие. Слънцето ми се усмихна със златистата си усмивка и сякаш поклати с глава за: “Добро утро“. Аз също се усмихнах и му махнах с ръка за поздрав. Слънцето се оглеждаше върху спокойните води на язовир “Студен кладенец“ и разпръскаше весело лъчи над събуждащият се град. Така навлязох в Светлината на моя “Ян“ и си пожелах да няма по вече “Ин“ - тъмнина в душата и в сърцето ми ...
-И как го постигна този успех? - усмихна се Той и седна до мен.
-Първо с Твоята помощ! - усмихнах се, също и аз. Чувствах се щастлив, че Той е до мен ...
-Аз, никога не Съм се отделял от теб, сине! – прочете мислите ми Той.
-Знам! Няма секунда в която да не съм чувствал присъствието Ти и успеха за излизането ми от “Ин“, го дължа именно на Теб и сега ...
-Заедно влизаме в светлината на “Ян“ - отново прочете мислите ми Той и пак се усмихна – Освен Моята помощ, кажи ми : Как пропътува твоя Дао /Път/ от “Ин“ към “Ян“?
-Но ... - очудих се аз.
-Знаеш, че Аз знам всичко! Разкажи го така, че и други, като теб САМИ ДА СИ ПОМОГНАТ! - насърчи ме Той.
-Да! В началото бях в страшно и в безизходно положение:  Както знаеш стана скандал и за да го потуша се прибрах тук. Колкото и да се мисля за праведен, осъзнавах, че допускам грешки, но за мен това беше изходът да се сложи край на мамонизмът в нашето семейство и бях решил по-вече да не се връщам обратно – също голяма грешка. Обидата и неразбирането от страна на близките ми хора, замъгли още по-вече съзнанието ми и затъвайки в тъмнината, чувствах как “Ин“ сковава с невидимите си вериги моят разум. Това беше един мъчителен период в живота ми и не знаех изхода и пътя за излизането ми от това състояние. Чувствах клаустрофобия /страх от затворено пространство/ в къщи, а когато излизах навън се упреквах какво правя навън, а не съм си в къщи. Където и да се намирах – срещах самота и празнота. Просто не знаех какво искам и бях решил да сложа край на живота си .  Непрогледния мрак на “Ин“ ме сковаваше още по-здраво в желязната си прегръдка и още по-силно ме задушаваше. Първата искрица в съзнанието ми дойде да  направя ремонт в себе си! Ами да! Аз /самият/ се нуждаех от ремонт на моята душа и от корекция на философията ми за живота! Нуждаех се от ремонт, но от къде да започна? Не знаех! Тъмнината на мрака не ми позволяваше да прогледна и се питах – къде да търся светлината и накрая я открих, че: Светлината беше в мен самия и силната ми вяра в Теб /Бог отново се усмихна/. Тогава си създадох блог в интернет и започнах да пиша почти всеки ден - статия след статия. Така неусетно, започнах да се заседявам в къщи, почти през целия ден и само вечер излизах в новия парк: “АРПЕЗОС – СЕВЕР“ за да изпратя залеза на слънцето, като винаги си пожелавах: Утрешния ден да е по-мъдър от днешния! Така започнах да свиквам със самотата и да осмислям по някакъв начин живота си и накрая се ...
-Обърна към Мен, като започна да пишеш поредицата: РАЗГОВОР С БОГА т.е. с Мен! Нали? - отново прочете мислите ми Той.
-Да! Така е! Защото, това беше единствената ми здрава връзка с Теб и за да не се чувствам самотен! - бях максимално откровен с Него - Тогава прозрях, че е време да предприема нещо, за да изляза от тази тъмнина и да потърся Пътя /Дао/ към светлината на "Ян". Не знам как става това, но започнах да изпадам в медитация - Гледам навън и сякаш виждам "Ян" в съзнанието си. Поглеждам навътре в себе си и виждам "Ин". Тогава мислено взех малко светлина от "Ян" и осветих за секунди "Ин" и чудо: Видях Централната светлина, която ми посочи /като лъч/ пътя към "Ян" и когато анализирах "Ян" в съзнанието си видях плана на Бог /Твоя план, респективно и моя план/ и чудо: "Ин-Ян", означават Бог /Той отново се усмихна/ само, че разделено на две - за да ни има и нас /хората/! И какво се получи, че от едната страна съм аз - "Ин", а от другата е Бог - "Ян", като същевременно СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. Ако Ти виждаш Света /Твоето творение/ по един единствен начин, то ние /хората/ го виждаме с различни очи т.е. едни го виждат като "Ин"/като беше в моя случай/, а други го виждат като "Ян". И като анализирах сегашното си състояние в сянката на "Ин", реших, че е време да премина към светлината на "Ян". Това прозрение ми отне много време и остана само: Как да намеря пътя! Защото щях да знам и: Как да подредя живота си! Пътя ми беше толкова сложен, колкото сложна е плетеницата на самия Символ на Дао /виж символа горе над статията/.
-Правилно! И после? - попита ме Той.
-После, като, че ли беше по-лесно ...
-Как? Не те разбирам? - отново ме попита Той, очудено ...
-Ами, чисто и просто - Аз се доверих на Теб и разчитах на Теб! Само в Теб беше моя изход и с Твоята безрезервна помощ Ти ме спаси и ето ни и двамата пред Изгрева на Слънцето - "Ян".
-Умно! - засмя се той -  светло ли ти е на душата?
-Да! 
-А сега ти Желая в този Първи ден в "Ян" да се сбъдне най-съкровената ти мечта.! Обичам те, сине! - изчезна Той и аз останах сам със себе си ... 
                                                                                   Тодор Миков



четвъртък, 4 октомври 2012 г.

От тъмната "Ин" към светлата "Ян"

Доброто никога не 
остава ненаказано.... 
                       /от  непозната жена/

За Добро или за Зло -
Доброто си остава ДОБРО!
/Независимо от наказанието/
                                     Тодор Миков







РАЗГОВОР С БОГА
/ Четиринадесети разговор /

...Тази вечер изпратих Залеза на Слънцето със чувство на удовлетворение, че излязох от непрогледната Тъмнина на "Ин" и утре ще посрещна Изгрева му, навлизайки в Светлината на "Ян". Случайно прочетох едно тъжно послание: "Доброто, никога не остава безнаказано..." от непознато момиче или жена /във Фейсбук/ и ми стана много мъчно. Явно тя е в капана на непрогледната Тъмнина на "Ин" и нейното послание го приех, като зов за помощ към всички, които я познават и обичат и към Бог. Естествено, тя ще получи различни отговори и съвети /добри или лоши/, но аз, искам бащински да й дам най-добрия и най-чисто кристален съвет, за да излезе от собствената си, непрогледна и обвита в Тъмнина на "Ян"- заблуда ...
-А, как мислиш да го направиш, сине? - усетих Бога до себе си и ме погледна в очите с /онзи характерен за Него/ поглед, излъчващ меката светлина на бащината загриженост.
-И аз, като Теб: Ще намеря всевъзможни начини за да отговоря на нейните въпроси, преди още тя да ми ги e задала! Така, както Ти се обърна към мен: "Хайде, давай сега. Питай ме нещо. Каквото и да е. Аз ще съумея да те упътя, как да намериш отговора. Ще използвам цялата Вселена, за да го сторя. Така че бъди нащрек. * Но наблюдавай и * Слушай... Думите на следващата песен, която чуеш. Информацията в следващата статия, която прочетеш. Историята в следващия филм, който гледаш. Случайно промълвените думи на следващия човек, когото срещнеш. Или шепота на следващата река, следващия океан, следващия бриз, които погалят ухото ти... Всичките тези средства са Мои, всичките тези пътища са отворени за Мен. Ще ти говоря, ако ще слушаш. Ще дойда при теб, ако ме поканиш. Тогава ще ти покажа, че винаги съм бил тук"- /Нийл Доналд Уолш - духовен водач и учител/.
-Съгласен съм с теб и знам твоята обич към хората в беда, но не насилвай нещата с помощта си към непознатите хора, защото: колкото и позитивни да са съветите ти към тази жена, толкова по-негативно и по-отрицателно ще ги възприеме със сърцето си, поради непрогледната тъмнина на нейния "Ин",  както сам се изразяваш в мислите си. 
-Никога не съм искал да наранявам, нито пък ще натрапвам съветите си към нея, защото: ЯСНО ОСЪЗНАВАМ, трудната ситуация в която /може би/ тя се намира в момента и трудно се лекува наранената й душа! Нали и аз, самия бях в същото положение на безизходица в тъмнината на моя "Ин"?
-Много мило от твоя страна! - трогна се Той - Какво би искал да й кажеш или да я посъветваш? Не забравяй, че това което ти си й пожелал - ще й се случи?
-Първо бих искал, към тази непозната жена или момиче да я посъветвам, като баща към дъщеря, че искам да й помогна със съветите си и съм сигурен, че ще успея! 
-Как? Ето, обърни се към нея: Какво ще й кажеш?
-Скъпа дъще /позволи ми така да се обърна към теб/, въпреки, че не те познавам: Остани във връзка с истинската си същност и помни, че ти не си твоето тяло, а душа, която странства с материалното ти тяло в едно радостно и щастливо пътуване по Света! Запомни, че ти и Бог сте едно цяло. Само тогава ще проумееш ясно: кое е най-важното нещо за тази Индивидуална проява на божественото, която представляваш ти - тук и сега. Отнасяйте се с всеки и с всичко в пълна хармония. Така всичко останало и идеално ще се съгласува с плана на душата ти. Разбери, че истинската ти природа е такава, че нищо не може да те нарани и че не се нуждаеш от нищо, за да бъдеш абсолютно щастлива на това място и в този момент от вечното си съществуване! Искам да те посъветвам за следното: Ти си Духовно създание с тяло, чиято свещена мисия е себереализация и себесътворение. Най-напред осъзнай, коя си в действителност, след това пресъздай себе си в следващата най-величава версия на най-висшата представа, която имаш за себе си. Твоята ежедневна задача /а тя не е толкова трудна, колкото може би изглежда/, е следната: Помни истинската си същност и я съхранявай, дълбоко в себе си. Пресътворявай същността си, въпреки всяка покана на живота да останеш там, където се намираш.! Помни същността си, въпреки всякакви доказателства за противното. Съхранявай самоличността си, във всяка ситуация, която я отрича и винаги помни: Ти НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ПРОВАЛИШ! Може би ще ми зададеш въпроса: По какъв начин да използвам оскърбленията, разочарованията, за да направя най-доброто от себе си? Мога ли да ги използвам като стъпала към един по-добър живот, вместо като пречки, които ме задържат и не ми позволяват да бъда човека, който мога да бъда и да върша нещата, които желая? Веднага ти отговарям: Можеш, разбира се, и въпросът ти е великолепен! Първо, трябва да промениш начина, по който гледаш на нещата. Трябва да разбереш, че Бог ти дал живот на този свят за да си радостна и щастлива . Също така ти е изпратил само ангели и е дарил само чудеса. Запомни, че „поражението" е илюзия, защото ти не можеш да се провалиш! Когато се почувстваш засегната или разочарована, погледни на това, като на един подарък, който отваряш, за да откриеш какво съкровище се крие вътре! Не позволявай нищо да се превърне в пречка за теб. Нищо! Знай, че можеш да имаш и да преживееш всичко, което искаш, ако само повярваш в себе си. Знай, че всичко, което се случва около теб е /винаги/ за твое добро, дори, когато „изглежда", че не получаваш това, което искаш в действителност, получаваш онова, което си избрала. Запомни, че на известно ниво на съзнание ти си предизвикала всяка среща и преживяване по причини, които са в съвършена хармония с целите на твоята душа. В този смисъл всичко е желано от теб и ти винаги получаваш, каквото искаш. Когато узнаеш и разбереш това - ти ще си овладяла изкуството, как да се живее! Нека всеки миг да бъде благословение за теб - дори миговете на оскърбление и разочарование - използвай тази сила, за да погледнеш на нещата така, както искаш, отхвърли страданието от тези мигове. Те могат да бъдат болезнени, но не се налага да страдаш. Можеш да изпитваш болка, без да страдаш. Научи се да приемаш поражението като поредното стъпало по стълбата към успеха. Не го разглеждай като „поражение", а като победа от друг характер. Когато видиш какъв дар ти предоставя животът в най-големите скърби и най-дълбоки трагедии, тогава приемаш Бога в себе си. Съществува недосегаемост, която не може да бъде нарушена. Съществува вътрешен мир, който не може да бъде накърнен. Съществува радост, която е безкрайна. За това: Престани да спориш с живота. Моля те! Знай, че до голяма степен, липсата на щастие в живота ти се дължи на твоите преценки. Склонни сме да съдим всичко - хората край нас, обстоятелствата, които представляват, случващото се в момента и разбира се, самите себе си. Някои хора не пропускат нито една възможност да издават присъди. Все едно самият живот е винаги на подсъдимата скамейка! Най-интересната особеност на човешката преценка е, че хората дори не използват обективна мярка, която да обоснове присъдите им. На базата предимно на собствения си опит, собствените си идеи, собствената си "история” те съдят за другите. Изобщо не им хрумва, разбира се, че е възможно тъкмо тяхното преживяване, техните идеи, тяхната "история” да е малко изопачена. Достатъчно съм наблюдавал този процес отстрани, за да заключа, че вероятно и аз постъпвам така. Затова положих сериозно усилие да започна да се вглеждам в себе си, вместо да осъждам другите. Когато почувствам изкушение да раздавам присъди, аз обръщам поглед към себе си, за да видя кога самият аз съм постъпвал по този начин в живота си, къде съм предизвиквал такива резултати в собствения си живот, доколко е възможно аз да съм допускал същата грешка в живота си. Внезапно усещам прилив на състрадание, който измества критичността ми към другите и прави осъждането невъзможно. За това скъпа дъще, искам да те уверя, НЯМА МЯСТО ЗА ОСЪЖДАНЕ В ЛЮБЯЩОТО ТИ СЪРЦЕ! Разбираш ли: осъждането не е прозорливост, нито пък наблюдението е осъждане. Съвсем здравословно е да бъдеш прозорлива и е напълно естествено да правиш наблюдения. Защото наблюдението констатира: "Нещата са такива”, а осъждането казва: "Ами сега?” Още по-малко пък да съдиш себе си, защото, нито аз,  нито Бог няма да те съдим, никога. Нито сега, нито когато и да било. Това е истината зад самата истината. Това са думите, които не могат да бъдат изречени. Това е най-голямото богохулство. Осъждането и заклеймяването са сред десетте илюзии на човечеството. Те просто не са реални. За това и "Доброто, никога на може да бъде наказано или осъдено"! В момента ти си обладана от тъмнината на "ИН", която сковава мисълта ти и те води до безизходно отчаяние. Знам, че в посланието си - търсиш Бог за помощ, която Той никога няма да ти откаже! Аз също бях изпаднал в беда, но вече излязох от тъмнината на "Ин"  и знам цената на доброто, както и неговото наказание!   Не знам какво те е разочаровало в живота, но те съветвам: Захвърли лошото минало в бунището на историята и с усмивка влез в светлината на слънцето "Ян"! Приеми в живота си истината за доброто, такава, каквато е и дай Светлина на всички , които те обичат! Когато ти прозреш истината, само тогава ще отпаднат всичките ти съмнения от тях!  Аз не искам да натрапвам помощта си за теб, защото - ИЗБОРЪТ Е САМО ТВОЙ и тези, които те обичат трябва да уважават твоя избор, които ЗАВИСИ САМО ОТ ТЕБ! Не забравяй, че ти също имаш право на щастие и да твориш добро за хората!
-Може би и Аз щях да направя същото обръщение към тази жена, ако Ме потърси със чисто сърце! - каза Той, явно доволен от мен. - Много си прав, че изборът е неин и само ако тя желае - ще се насочи от тъмната "Ин" към светлата "Ян". За това Съм ви Дал на вас хората : разум - да мислите, сърце - да обичате и свобода - сами да вземате решения в материалният си живот! А сега те оставям и Лека нощ! ...
-Лека нощ, Боже! - излязох от медитацията си аз и искрено си пожелах, тази непозната жена или момиче да намери верния път за себе си, от която зависи дали "Ян" ще възтържествува със своята Светлина или ще продължи да тъне в тъмнината на "Ин"... "Лека нощ!" и нека утре заедно да посрещнем Изгрева на Слънцето - "Ян"!


                                                                          Тодор Миков 



сряда, 3 октомври 2012 г.

"ИН-ЯН" са в моето съзнание и духовно извисяване

"ИН" и "ЯН" са в 
моето съзнание и
духовно извисяване!
                        Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГА
/ Тринадесети разговор /

ИЗЛИЗАНЕ ОТ "ИН" И ВЛИЗАНЕ В "ЯН"

-Добре ли си? - усмихна се Той и седна до мен. - Как се чувстваш?
-Прекрасно! Днес започнах ...
-Промяна в живота си? - прочете мислите ми Той.
-Да! Вече е настъпил момента да променя живота си! До сега живях в зоната на "Ин" - тъмнината на сенките и това обезличи смисълът на живота ми. Тъмнината и безизходицата ме убиваха и задушаваха. В деветият си разговор с Теб, разбрах мощната концепция на МИСТЕРИОЗНАТА МАГИЯ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ: "ИН - ЯН". "Вселената е мистериозна магическа копирна машина: нашите мисли общуват директно с Бога и така изграждаме нашия опит. Когато мислим тъмно, с болезнени мисли, ние изпитваме сенки "ин". Когато мислим с любов, ние изпитваме светлина "ян" /Нийл Доналд Уолш/.
-Кое те накара да вземеш такъв обрат в живота си? - попита ме Той.
-Преди всичко се замислиn за себе си: Кой съм аз? И след дълги размишления, стигнах до извода, че: Аз не съм човешко същество с човешки преживявания, а духовно същество с човешки преживявания! Тогава не ми остава нищо друго, освен да изляза от тъмните сенки на "Ин", който ми докара много неприятности с моите близки хора, който много обичам и се устремих към зоната на Светлината - "Ян", която освети пътя към тях и осмисли живота ми! Това пътуване от "Ин" към "Ян" не беше лесно решение, поради непрогледната тъмнина на "Ин" и трудното ми проумяване към светлината на "Ян". Стремежът ми към "Ян"- освен светлина, ми донесе още по-вече доверие и любов. Този прилив на чувства ми даде още по вече сили до преодолея сенките на "Ин" и да търся спасението си в светлината на "Ян". Аз осъзнах, че тази промяна, ще ми помогне да намеря пътя: "Как да подредя живота си?" ТОВА НЕ Е ЛИ НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО НА ЧОВЕКА ДА ОБИЧА БЛИЖНИЯТ СИ СЪС ВСИЧКИ СРЕДСТВА НА КОЙТО ТОЙ Е СПОСОБЕН И ПРИТЕЖАВА? ТОВА Е ПЪТЯ НА ДУХОВНОТО МИ ИЗРАСТВАНЕ И ЕДИНСТВЕН ПЪТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО! Също така, аз промених мнението си и за парите, като насочих мислите се от "Ин" - тъмната част на парите, спечелени по нечестен път, към светлата част на "Ян" - парите, спечелени по честен начин и с труд. Докато бях в тъмната зона на "Ин", прозрях истината за тъмната страна на парите: Че парите,  били една “свещена енергия”, и от човека зависело, как ще я използва! Парите  не били никакъв проблем, а използването им! Погледнато от страни, това е така, но да погледнем - какво се крие отдолу? Оказва се обаче, че с този наивен аргумент, изкован от New Age /Нова епоха/ слугите  за “свещената енергия на парите и нейното използване”, на човечеството са му поставили един юлар и умело са го оседлали, като за всеки един, който не приеме “поклона пред мамона” остава товара, а на тези, които се преклонят пред образа мамонски се изсипват благословиите в парична форма ...
-Но, ти знаеш, че Свещената енергия, не зависи от хората и от материалния свят! Нали? - попита ме Той.
-Да ама не! Защото тази енергия е била вече запленена и предадена за управление на мамона. Иначе, приказките да свещената енергия и дао на парите, са приятно нещо за слуха. Само където изискват най-накрая /за по-сигурно/ да направиш вид магия във формата на поклон пред мамона. А може би, проблема е в начинът на тяхното набавяне, и то най-вече една малка приставка към паричния механизъм, свързана с лихвата! Толкова умело винаги отбягвана и винаги възприемана априори, като нещо напълно нормално! Мамонизмът бил ли е  включен тогава, когато са били измислени финикийските знаци? Книгата на немския инженер Готфрид Федер, за първи път издадена през 1919 година, разкрива механизмите с помощта на които, в продължение на столетие се е извършвало концентрация на световното богатство в ръцете на шепа милиардери - така наречения: “златен интернационал” на Планетата. В Манифеста за сломяване кабалистичната магия на лихвата са описани следните разсъждения и обосновки: Революциите нямат достижения. Мамонизмът - това е икономическо и морално заболяване. Лихвата - това е твърде безнравствено нещо. Болшевизмът е неверен път на реагиране срещу мамонизма. Развитието на промишления капитал се крие в: Сломяването на кабалистичната магия на лихвата, която се явява като възможен изход пред една мирна световна революция. Военните облигации се оказват мамонистичен хитър ход. Неприкосновената святост на лихвата е суеверен мамонизъм. Премахването на изплащане на лихва съвсем не означава завоалиран банкрут на държавата. Банкрутът на държавата било спасение на националната икономика. Превърнали сме се в бедни народи. Лихвата е все по-скъпа. Лихвата подкопава бюджета на държавата. Евтиният егоизъм не трябва да прикрива целите. Изгода извличат само крупните капиталисти. На малките - рентата не вреди. Лихвата създава задлъжнялост и обремененост върху нашите деца. Борбата с лихвата в историята на народите не е от вчера. Лихварският капитал е язвата на човечеството. Сломяване кабалистичната магия на лихвата е възможно в рамките на една нация въпреки нейната интернационалност. И ето някои заключителни бележки: Конвертиране на военните заеми в имуществото на банките. Особени пояснения към указаните в Манифеста изисквания към законодателството. Възражения и техните опровержения. Мамонизъм - това е тежко, хроническо заболяване, от което страда днешния свят с цялата си култура, и естествено цялото човечество. Това е невероятна отрова, глобална епидемия, обхванала народите по света. Под мамонизъм следва да се разбира: От една страна: това е огромната световна власт на парите, над държавна власт на финансите, въздигаща себе си над обичайните права за парично самоопределение, това е международният капитал, така наречения: “златен интернационал”. От друга страна, това е структура от нематериален порядък, обхванала широки слоеве на населението, на основа ненаситната жажда за завоюване, разположила се в мирогледа, което е довело до деградация на моралните ценности, което и продължава да расте. Това формирование е станало реалност днес и се е превърнало като външен израз в международна плутокрация. Основният източник на силата на явлението “мамонизъм” се намира в неустановения и безкраен приток на материални блага, обусловен върху действието на лихвените проценти. Мамонизмът е болестта на нашето време. Какво представлява мамонизма? Това е:
ИКОНОМИЧЕСКО И МОРАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ. Мамонизъм, това е безсрамно, невидимо тайно господство на великите финансови световни стълбове. Мамонизмът - това е духовен недъг, преклонение пред финансовите основи от страна всички тези, които са се пропили с отровата на самото явление.” И накрая: Мамонизмът е едно от най-ярките понятия на нашето време, което заслужава да бъде разбулено и изобличено, за да може да се лекува лежащата отдолу болест. Нима сегашната Световна криза не е изкуственно създадена от слугите на Мамон? Ето това е тъмната част на парите в зоната на "Ин". Сега е ред тази парична система да излезн от тъмнината и да бъде осветена от Светлината на "Ян". Това е единствения път към благоденствие и духовно извисяване на Човечеството към съвършенство - любов към ближния, към Бога и Неговото творение - ВСЕЛЕНАТА!
-Да! Прав си! Време е човечеството да проумее ИСТИНАТА! А ти как мислиш да се реализираш в личен план, навлизайки в Светлата зона на "Ян"? Имаш ли някаква идея? - попита ме Той загрижено!
-Да! Основната ми идея: Да изляза от тъмнината на "Ин", вече остана в миналото. Сега вървя уверено към Светлината на "Ян", като ще намеря верния път Дао към близките си хора, който обичам безкрайно и ще подредя живота си в синхрон и в хармония с "Ян". Възгледите ми към парите, към хората и към света са облени със светлината на Ян и това е пътя към избавлението и спасението! И още, както аз, така и всеки човек се стреми да се свърже обратно със светлината. Световната финансовата криза я свързах с Кабала - тя не е религия: Кабала (от иврит קבלה: „получаване“) е мистична традиция. Кабалата е учение, смятано за мистично, като основната идея е, че всеки човек е свързан с Бог и че трябва да работи върху различни аспекти на своята душа за да постигне хармония. Кабалата учи, че преди Големия взрив всички човешки души са били едно цяло, една светлина. След Големият взрив, единната енергия се разделя и се появява Вселената и Материалния свят. Всеки човек се стреми да се свърже обратно със светлината. Кабалата търси връзката между очевидно житейското и “предначертаното”, т.е. рамките, в които всеки човек, въпреки волята и развитите си качества е затворен. Познаването на гематрията (численото значение на думата) носи успех в бизнеса и главозамайваща кариера.
-Чудесно! Видя ли, че има изход? Най-важното е в това, че ти сам си се справил и ти пожелавам успех. АЗ ВЯРВАМ В ТЕБ!
-Аз, също! Благодаря Ти, за проявеното търпение и любов към мен.
-Няма защо! Това е Моето задължение към всички вас, който Ме обичате и търсите със чисто сърце Моята помощ! А сега? - усмихна се Той.
-Сега продължавам напред: от "Ин" към "Ян"! - вече съм уверен в себе си.
-Лека нощ, сине! - тръгна си Той, доволен от мен - Обичам те!
-Аз също Те обичам! Лека нощ! - и излизайки от медитацията си дадох обещание, че рано или късно - ще  подредя живота си, така както на мен ще ми харесва. Трябва ми само търпение, да съм със чисто сърце към себе си и към тези, който обичам - друг път Дао нямам! "Ин и Ян" са в моето съзнание и духовно извисяване! Добре е, че ги има: "Ин" и "Ян".

                                                                                 Тодор Миков



понеделник, 1 октомври 2012 г.

Моята болка и желание.

СЛОЖНИ СА ЧОВЕШКИТЕ
ВЗАИМНО ОТНОШЕНИЯ!
                                      Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГА
/ Дванадесети разговор /

Моята болка и желание.

-Аз пак Съм тук! По-добре ли си? - усетих присъствието Му, сядайки до мен, лицето Му излъчваше мека светлина.
-Горе-долу! - смутолевих аз ...
-Знам състоянието ти и за това Съм тук! - прекъсна ме Той и загрижено ме погледна в очите. Неволно сведох поглед и се чувствах ужасно. Не знаех, как да започна разговорът си с Него ...
-Започни от там, от където мислиш, че е най-добре за теб! - прочете мислите ми Той, въпреки, че всичко Знам за "безизходното" ти състояние и имаш нужда да се освободиш от напрежението, което е обсебило съзнанието ти и е сковало душата ти. Имаш нужда да изхвърлиш ненужния товар на отчаянието от себе си! Не се смущавай да говориш, дори и глупаво да изглеждат разсъжденията ти! 
-Аз, не исках да Те занимавам със себе си и с моята ...
-Точно за това съм при теб, защото твоята болка е и Моя болка! - отново прочете мислите ми Той - Искам да излееш мъката си и да не подбираш думите си! Говори без задръжки за да изхвърлиш напрежението от себе си! Така ще ти олекне и ще се почувстваш по-пълноценен. Ти имаш нужда от Моята помощ и Аз ще направя всичко възможно, за да ти помогна! Длъжен Съм да ти помогна, защото така помагам и на Себе си!
-?!?! - не можах да схвана мисълта Му ...
-Защо се чудиш? Аз съм в теб и ти си в Мен! Твоята болка е Моята болка. Ти се чувстваш в безизходица и в безнадеждност - тогава можеш ли да познаеш: Аз Как Се Чувствам? - Той ме погледна право в очите и очакваше отговор от мен ...
-Да! - отговорих Му аз и изпитвах още по-голямо неудобство. Искрено съжалявах, че /съзнателно или несъзнателно/ съм пренесъл собствената си болка в Него и се почувствах още по-виновен ...
-Хайде! Не се задълбочавай! Говори! - настоя Той и Се настани още по-удобно на дивана до мен.
-Както Знаеш - започнах аз - от предишният ни разговор, споделих  с Теб, че: Не зная, какво да правя! Психиката ми е лабилна /не стабилна/ и самотата ме убива. За това: Не знам, как да подредя живота си? Иначе последиците ми са ясни - има опасност да се изолирам от всичко и "да се затворя в черупката си", защото /така си мисля/ излъчвам негативна енергия към всички, които обичам и ще бъде престъпление от моя страна да ги въвличам /също и Теб/ с проблемите си. Явно, нещо не съм наясно със себе си, осъзнавайки, че наистина НЯМАМ ИЗХОД, защото безпаричието не е само мои проблем, а на всички малки хора, като мен и това води до ред психически разстройства и социален стрес. Вместо хората да се обединяват и да си помагат - те се разединяват! Сега сме във ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО! Страхувам се да не наранявам Теб и всички мои близки хора, с моите проблеми! В последният си разговор с Теб, се постарах да бъда максимално откровен към Теб /респективно и към себе си/ и към всички които ме обичат! За това Ти си отиде заедно със светлината от мен, за да ми Дадеш възможност САМ ДА СЕ СПРАВЯ и Ти СИ ПРАВ! От тук нататък, зависи от мен ДАЛИ ЩЕ НАМЕРЯ ВЕРНИЯ ПЪТ или ще се отдам на течението да ме води ... В мен бушува буря от Надежда, Вяра, Любов и Отчаяние. Осъзнавам, че сам няма да се справя, имам нужда от помощ, но от каква помощ - НЕ ЗНАМ! Хаосът и Тъмнината ми ПРЕЧАТ да намеря пътя на спасението си и не бих искал да занимавам по-вече Теб със себе си! Нали за това Си ми дал глава - за да мисля, сърце - за да обичам и свобода - за да взимам сам решения.- КАКВО БИХ МОГЪЛ ДА ИСКАМ ОЩЕ ОТ ТЕБ? Лошото е, че аз не знам какво да правя? От къде да започна? Насреща си имам бетонна стена, която не мога да разбия с главата си! Човешката глупост /и простотия/ е безкрайна, като Вселената. Имам нужда от промяна, но от каква промяна НЕ ЗНАМ! Живота, които живея в момента МЕ ЗАДУШАВА и това не е живот, а мъчение! Каквото и да си мисля - аз продължавам да НОСЯ КРЪСТА СИ КЪМ СВОЯТА ГОЛГОТА! Такова е моето състояние, така се чувствам сега и мисля, че душата ми е наранена, но това не означава, че съм душевно болен. АЗ СЪМ НАПЪЛНО ЗДРАВ И СЪЗНАТЕЛЕН ЧОВЕК, КОИТО ТЪРСИ СВОЯ ПЪТ В ЖИВОТА И НЕГОВИЯТ СМИСЪЛ! Болката от не разбирането е страшна и те кара да се чувстваш сам в собственият си хаос на безизходицата. Лошото е, че аз не бях подготвен да понеса ударите /които съдбата ми поднесе/ и сега се чувствам безпомощен! Друг е въпросът - дали ще се справя или не ... - сърцето ми биеше лудо и започнах да се задъхвам ...
-Аз /още тогава/ Знаех, че не можеш сам да се справиш и нарочно те Оставих ДА ПОРАЗМИСЛИШ! Това, че не можеш да се справиш сам не е беда, но ти се нуждаеш от едно ново виждане и разбиране за света в които живееш. Твоя разум е част от Колективния разум или /както вие, хората го наричате/ Човешки Агрегор. В почти всички ваши религии се споменава, че хората по света, сте свързани и сте част от едно цяло - Колективен разум или Човешки агрерор! Този агрерор /респективно: Колективно съзнание/ е създадено от човечеството и то представлява един гигантски "магнитен диск", в който се записва познанието на всеки един роден и живял  човек на земята за да може да ви служи и помага в решенията, който взимате ежедневно. 
-ДА! - ПРЕКЪСНАХ Го аз: В книгата си " Акашова летопис", Рудолф Щайнер, един бележит философ и учен пише точно за това. "Всеки един човек посредством умът си е свързан с това Колективно съзнание, а по този начин и със всеки един от нас. Същото това Колективно съзнание създава различни по вид обстоятелства за да се "събира" и "записва" повече и повече опит и познание за света и неговите особености. По този начин Човешкият свят се развива и добива познание за един нов свят за човешкото съществуване - Светът на Материята. В този свят човек се учи не само от създадените ситуации в между личностните отношения, но и да съжителства и с другите Агрегории, и да се учи и от тях посредством взаимодействието си с тях. Имам в предвид растителният и животински свят, както и неживата природа. Човек трябва да се научи да си взаимодейства и с " Майката Земя", Звездите, Космоса, както на физическо и материално, така и на енергийно ниво. Всичко в нашият физически свят си взаимодейства на различни нива. Именно от това взаимодействие се получават "събитията на познанието". Тук, много важен момент в тези взаимодействия на човека с околната среда е - ПРАВОТО МУ НА ИЗБОР. Тоест, всеки човек във всеки един момент прави Избор за себе си и живота си. Дори пасивното поведение на човека също е Избор, като всеки направен Избор води след себе си и своите последствия тоест те са въведение за следващо едно преживяване; подготовка или едно ново познание към определена случка или събитие. Така, че всеки път, когато ние правим своя Избор  наред с получаването на познанието от това вече случило се събитие, ние правим и подготовка за следващо такова. За това хората са казали като поговорка - Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне; Внимавай какво Избираш, защото не се знае дали ще имаш силите да изтърпиш последствията от него. Така, че в основата на "ИГРАТА - ЖИВОТ" е правенето на избори, оттам създаване на ситуации за познание; получаване на познанието и подготовка за нова случка на познание. А междувременно всяко едно познание се записва в Колективното съзнание тоест  познанието или решението на случката. Когато човек се лута и не може да намери решение на проблема, тогава той се обръща  и свързва инстинктивно към "записите в Колективното съзнание" и те му се дават под формата на интуиция или вътрешно усещане за решението на проблема, ако е налице такъв тоест ако е имало подобна случка преди, която да е донесла и записала това познание. Ако не се получи веднага интуитивен отговор на проблема, то тогава се осъществява напълно нов запис и човек стига до решението след много други опити, който отново носят познание. Когато човек Избира определено поведение или взима решение на проблем, наред с него той въвежда в ситуацията и хора, място на случката, време на случката, момент на сблъсъка и така нататък. Така, че внимавай какво си избираш и как го избираш. Човек сам си прави всичко! Всички сме свързани, така, че провала на един е провал за всички и успеха на един повдига на следващо ниво всички.НЕКА ВСИЧКИ БЪДЕМ ОТГОВОРНИ ЗА ИЗБОРИТЕ СИ, КОИТО ПРАВИМ!"... 
-Сега разбра ли защо твоята болка е и Моя болка, сине? Искам да те питам за следното: Представи си, че "Каквото си пожелаеш - ще се случи!" и въпросът Ми е: Какво искаш да се случи, за да си щастлив? Ако знаеш какво искаш, ще погледнем в "магнитния диск" със "записите в Колективното съзнание" и ще намерим познанието за твоя случай или решението на твоя проблем - това е пътя които ти търсиш! Канала по който ти ще получиш необходимата информация е под формата на интуиция или вътрешно усещане за решението на проблема, ако обаче е налице такъв проблем. Ако няма такъв интуитивен отговор на проблема, ще направим "нов запис"! Разбра ли ме? - попита ме Той и Се усмихна.
-Да! Разбрах Те, напълно! Вече Знаеш, че моят проблем е изцяло материален и засяга болезнено: моя материален живот на земята. Съзнателно разбирам важността и значението на моето желание: Какво искам? Също така, аз се съобразявам с това - дали желанието ми е реално изпълнимо и жизнено необходимо. Дали това мое желание ще ми донесе щастие, както на мен, така и на другите - особено на близките хора, които обичам и /евентуално/ те ме обичат! Преди да изразя желанието си, искам да обясня следното: Не ме интересува причината за породилият се проблем между мен и моите най-близки хора. Нито ме интересува тяхното обкръжение - приятели, познати и така нататък. Не ме интересуват техните пари, материални облаги и богатства. Единственото ми желание е: Да живея в мир, в любов и съгласие с тях, като не искам да ме тормозят за пари и да ми вменяват чувството за виновност! Моето желание по този въпрос е ВСЕКИ ДА НОСИ СВОЯТА ОТГОВОРНОСТ И ДА ИЗВЛИЧА СЪОТВЕТНАТА ПОУКА ЗА СЕБЕ СИ. ДА НЕ ПРАВИ НЕЩА, КОЙТО ТОЙ САМИЯ НЕ БИ ЖЕЛАЛ ДА МУ ГИ НАПРАВЯТ! АКО НЕ МОЖЕ ДА ПОМАГА, ТО ПОНЕ ДА НЕ ПРЕЧИ! Това е моето желание Боже. Аз съм от онези хора, които се задоволяват с малките неща, които притежават и се радват на тези малки неща! Искам всички да се уважаваме, да се обичаме, за да сме живи и здрави! Нищо друго не желая!  Нима това не е реално и трудно изпълнимо? Искам да обичам и да бъда обичан или поне уважаван! Колкото до: Как да си подредя живота? - няма да е проблем, защото подредбата на живота ми, ще се изгради върху здравата основа на любовта и взаимното доверие между мен и тези, който обичам! Това искам, Боже! За мое голямо съжаление и разочарование - моето желание стига само до Теб,  а как бих искал това желание да стигне до техните сърцата. Бетонната стена между мен и тях е непробиваема, поради човешката глупост и безумие. Точно в тази бариера е моето отчаяние и безизходица. Това е моята болка, че не мога да стигна до техните сърца и разум! Какъв е пътя до тях? Има ли изход? Защото всички страдаме, а децата най много!
-Да! Прав си? Сложни са вашите човешки взаимно отношения! Ти, наистина искаш много малко от своите близки до сърцето ти хора, но дали ще те разберат или не - ще ги оставим сами да решат! Дал Съм свобода на всички и проблемът си е техен. Твоето послание /желание/, ще стигне до тях и е въпрос на време! От теб искам да си търпелив! Разбра ли? - погледна ме в очите Той.
-Да! Боже! - въоръжих се с необходимото търпение и се успокоих.
-До скоро виждане! - тръгна си Той -  Лека нощ!
-Лека нощ! - и излизайки от медитацията се замислих: Наистина, колко много са сложни човешките взаимно отношения по света и какво ли ми предстой от тук нататък? Ще има ли Светлина? Знам само едно, че: Надеждата ми, ще умре последна! ...


                                                                              Тодор Миков